В последните години електромобилите бяха представяни като спасението за световните опити за намаляване на въглеродните емисии и осигуряване на по-чиста среда. Но наистина ли са толкова екологични, колкото претендират да бъдат? А може е поредния трик на търговците на коли, които ви продават следващият ви автомобил в духа на времето?
Какви са точните сметки, свързани с производството, употребата и рециклирането на електрическите возила? За да отговорим на тези въпроси, трябва да разгледаме всички етапи от жизнения цикъл на електромобилите и да сравним техния отпечатък с този на автомобилите с двигатели с вътрешно горене (ДВГ).
Колко еко са електромобилите при етап производство
Производството на батериите е едно от най-сериозните предизвикателства пред електромобилите.
За производството на една литиево-йонна батерия с капацитет 100 kWh се изпращат около 7 тона CO₂ в атмосфера (Brunel University, 2019).
Това се дължи на добива и обработката на суровини като литий, никел и кобалт.
Ето какви количества суровини са необходими за една батерия:
- Литий: – между 500 и 1000 тона солена глина или рудна маса (Gernot, 2020);
- Никел – на 1 тон никел се преработват около 100 тона руда (Hansen, 2021);
- Кобалт – около 250 тона рудна маса за 1 тон кобалт (Amnesty International, 2020);
Производството на електромобили също допринася значително за въглеродния отпечатък, ето няколко емблематични електромобила:
- Tesla Model 3 генерира около 14 тона CO₂ по време на производството, като 7 тона идват от батерията (IPCC, 2020);
- Audi e-Tron и Mercedes EQC генерират между 17 и 18 тона CO₂ заради по-големите батерии;
- Toyota Corolla – стандартен бензинов автомобил генерира около 7-8 тона CO₂.
Това означава, че електромобилите започват с по-висок въглероден отпечатък, който трябва да се компенсира по време на експлоатацията.
Колко еко са електромоблите при експлоатация
Електромобилите нямат директни въглеродни емисии по време на шофиране, но въглеродният им отпечатък зависи от източника на електроенергия:
- Страни с въглищна енергетика (например България) генерират около 250 г CO₂ на км (IEA, 2021);
- Бензиновите автомобили генерират между 180 и 220 г CO₂ на км (European Environment Agency, 2020);
- Дизеловите автомобили генерират около 160-180 г CO₂ на км, в зависимост от ефективността на двигателя;
- В страни с възобновяема енергия (например Швеция) електромобилите генерират около 50 г CO₂ на км;
В Норвегия, където почти цялото електричество идва от възобновяеми източници, електромобилите могат да бъдат почти напълно въглеродно неутрални по време на експлоатация.
Това идва да покаже, че практическото приложение на електромобилите е далеч от теоретичните обосновки, тип клише, които обикалят света и интернет във връзка с еко активизма.
Живот на батерията и рециклиране
Батериите на електромобилите имат живот между 8 и 15 години или между 200,000 и 300,000 км пробег (Lopez, 2021);
След този период батериите губят значителна част от капацитета си и трябва да бъдат рециклирани или използвани повторно.
Рециклирането на батерии включва изгаряне на органични компоненти, както и извличане на метали като литий, никел и кобалт.
Ефективността на рециклиране се отразява при стандартните процеси, които възстановяват около 60-70% от материалите (Green Energy Research Institute, 2020), а обещания на нови стартъп компания могат да подобрят ефективността до 90%.
Ключовото обаче е че „могат“. Често, когато говорим за еко решения и електромобили отстъства трезва, рационална инженерна мисъл, която подобно на книгите-самоучители се компенсира чрез лична емоция и ирационално инертно поведение (в книгите-самоучители, поради простия факт, че отсъстват обективни научни доказателства – те се заместват с житейски истории за успех, буквално преливат от тези „аргументи“).
Освен рециклиране, батериите могат да бъдат използвани повторно за съхранение на енергия в домашни системи и съхранение на енергия в електроцентрали.
Сравнение на общия въглероден отпечатък
Когато се вземат предвид всички етапи – производство, експлоатация и рециклиране – електромобилите все пак имат по-нисък общ въглероден отпечатък.
Tesla Model 3 за 200,000 км пробег генерира около 25 тона CO₂ (University of Cambridge, 2021), а наприемр Toyota Corolla генерира около 40 тона CO₂ за същия пробег.
Перспективи и предизвикателства
С развитието на технологиите електромобилите ще стават все по-екологични.
Сериозни инвестиции обещават бърз технически прогрес, особено в областта на:
- По-чисти методи за добив на литий, никел и кобалт;
- Подобрени процеси за рециклиране;
- Батерии без кобалт и твърдотелни батерии.
Очаква се тези решения да намалят въглеродния отпечатък на електромобилите трайно.
Ключов фактор е преходът към възобновяеми източници на енергия. С по-чиста електроенергия електромобилите ще се утвърдят като най-устойчивия транспортен избор.
Електромобилите не са перфектни.
Нека не се заблуждаваме – те не са магическото решение, което ще ни избави от климатичния хаос. За да компенсират въглеродния си отпечатък, трябва да изминат стотици хиляди километри, докато все още разчитаме на енергия от въглища и газ.
Производството им поглъща ресурси, създава замърсяване и разчита на неетичен добив.
Докато „зеленият“ блясък на електромобилите заслепява мнозина, машините за добив рушат земята, а хората в мините за кобалт гинат, за да можем ние да си зареждаме батериите.
Така че следващия път, когато си мислите, че с новия си електромобил сте спасители на планетата, спомнете си за изровените рудници, за тоновете CO₂ и за мита, който сте си купили.
Може би истинската промяна не е в батериите, а в това да караме по-малко и да консумираме по-малко. Но кой има смелостта да си го признае?
И не забравяйте, може аскезата да звучи като решение, стига да не се превърне в поредната радикална утопия, начело с фундаменталисти като Грета Тумберг и прочие „интелигентни активисти“ със склонност към либерален фашизъм в името на…хората.
