Изкуственият интелект (AI) вече не е нещо в далечното бъдеще, а фактор, който пренарежда трудовите пазари в този момент.
По оценки на МВФ около 40% от работните места в света ще бъдат засегнати от AI – от частична автоматизация до пълно заместване на задачи.
В напредналите икономики експозицията е още по-висока поради големия дял на така наречените професии на „белите якички“, чиито дейности, свързани обобщаване, превод, програмиране и анализ, са особено уязвими.
Най-застрашени професии: Анализи, решаване на проблеми, вземане на решения, работа с концепции, данни, идеи и символи
Ролите с повтаряеми дейности и когнитивни задачи, които могат да бъдат стандартизирани, са в първата линия на най-застрашените професии.
Тук влизат административни и офис дейности, счетоводство на най-базово ниво, въвеждането и обработка на данни, първо ниво обслужване на клиенти, базов маркетингов копирайтинг и програмиране.
Изследвания на Международната организация на труда посочват, че именно този тип чиновнически професии имат най-висок риск да бъдат заместени от генеративен AI.
Според организацията, тенденцията към момента е по-скоро към преоформяне и трансформация на работния процес, отколкото към моментално изчезване, но все пак рискът за позиции с ниска добавена стойност е осезаем.
От страна на мащаба, анализ на Goldman Sachs изчислява, че еквивалентът на ~300 млн. пълни работни места може да бъде изложен на автоматизация от генеративен AI, като отново се споменават офис дейности и услуги.
Според Reuters, проблемът има и демографски измерения. Така например, анализите на ефекта върху половете сочат, че има по-висок риск при професии, в които традиционно са заети повече жени.
Причината е, че AI представлява най-голям риск именно за административните професии, които са предпочитани от много жени.
Професиите, които AI ще промени из основи
Една голяма група професии няма да изчезне напълно, но ще се преобрази из основи. Тук може да се дадат за пример финансови и правни анализатори, журналисти и редактори, архитекти и инженери, лекари и медицински администратори, учители, HR и оперативни мениджъри.
В тези професии AI става „вторият мозък“. Той ще генерира варианти, ще проверява съответствия, ще синтезира информация и ще прогнозира сценарии.
Данни на ОИСР показват, че се наблюдава силно нарастване на търсенето на управленски и координационни умения в професии с висока AI-експозиция, а това е сигнал, че дейността се измества от изпълнение към надзор, интеграция и вземане на решения.
В по-широк план „балансът“ между създадени и отпаднали професии остава двупосочен. Според „Future of Jobs 2025“, AI и обработката на данни се очаква да създадат ~11 млн. позиции и да заменят ~9 млн. до 2030 г., докато роботизацията като цяло ще измести повече, отколкото създава.
По-слабо засегнати дейности: Кои професии за сега са „в безопасност“
Занаятчийски, технически и полеви роли, които изискват фина моторика, присъствие на място, спазване на стандарти за безопасност и решаване на непредвидими решения ще бъдат по-слаби засегнати.
Електротехници, механици, работници в строително-ремонтния сектор, медицински сестри, шофьори, професии с областта на хотелските услуги и настаняването остават по-трудни за пълна автоматизация, поне в обозримо бъдеще.
Същото важи за работи с висок социален капитал, като психолози, терапевти, социални работници и преподаватели, където емпатията, контекстът и доверителната връзка са ключови.
МВФ подчертава, че висококвалифицираните професионалисти са по-силно изложени на риск от AI, но често с комплементарен ефект. По-скоро е възможно да възникне нужда от повишена продуктивност, а не пълно изместване.
Само развитите страни ли са засегнати и има ли държави „имунизирани“ срещу ефектите от AI?
Краткият отговор е не. Експозицията на различните страни варира. Напредналите икономики са по-уязвими поради големия дял административни професии, като при тях могат да бъдат засегнати до ~60% от работните места.
При тях обаче има и повече капацитет за адаптация (капитал, умения и различни политики.
Икономиките в развитие може да изглеждат по-малко изложени на риск в настоящия момент, но те всъщност рискуват сериозно изоставане, ако не внедряват продуктивно AI и не преквалифицират работната сила.
Какво следва: умения, политики, етика
За много работници най-вероятно ще се наложи надграждане в някои човешки умения, които за сега не могат да бъдат изместени, като критично мислене, комуникация и лидерство.
Освен това, от много голямо значение ще е всеки човек да разполага и с AI грамотност, така че да може да участва в управлението на различни процеси, изпълнявани от AI.
От друга страна, за работодателите предстои да съчетаят човешкия фактор с възможностите на AI, обучавайки хората как да поемат роли, свързани с надзор на различните AI модели.
Факт е обаче, че дори и AI да помогне за създаването на много нови работни места, разместванията ще бъдат болезнени. Най-важното е да се осъзнае, че предстои да живеем в един съвсем нов свят и прозорливостта днес ще определи колко справедлив ще е светът утре.
AI няма да „унищожи“ пазара на труда, но е тук за да остане и за да пренапише правилата. И ако едни професии са по-застрашени от други, всички ние можем да помислим за това как да бъдем по-добре подготвени.
Каква може да е първата стъпка? Най-малкото бихме могли да помогнем на децата си да изберат професии, които след няколко години все още ще съществуват.
