На 19 януари 2013 година, в зала 3 на Националния дворец на културата, по време на осмата национална конференция на Движението за права и свободи се случи инцидент, невиждан по своя характер и дързост в най-новата история на страната.
В този момент в залата са били събрани повече от 1200 делегати. Те очакват един исторически момент, в който Ахмед Доган ще обяви официално оттеглянето си от поста председател на партията, която е оглавявал цели 23 години.
Атмосферата е наситена с емоции, тъй като това е краят на една епоха, с която всички са свикнали да виждат – една личност, която стои зад всяко решение и зад всяко стратегическо движение на ДПС, планира да се оттегли.
Доган е на трибуната, произнася доклада си. Говори за постмодернизма, за политическите предизвикателства, за бъдещето на партията.
Думите му са едновременно остри, но премерени – това е човек, който е прекарал десетилетия на политическата арена и знае как да борави със силата на словото.
Никой в залата не подозира, че следващите секунди ще променят не само тази конференция, но и цялата българска политическа реалност.
Млад мъж се изправя и започва да върви към сцената. Движи се уверено, спокойно, сякаш е част от сценария. Охраната не реагира. Полицаите в залата не се местят от позициите си.
Мъжът преминава през цялата зала без никой да го спре, изкачва стълбите на подиума и се приближава до трибуната.
Всичко това се случва за секунди, но тези секунди се проточват като вечност в записите, които ще бъдат преглеждани отново и отново в следващите дни, месеци и години.
В ръката на мъжа има пистолет, който насочва директно към почетния председател, но пистолетът засича. Технически дефект или божията намеса – каквато и да е причината, това спасява живота на Доган в този момент.
Доган инстинктивно вдига ръце и се опитва да избута оръжието. Двамата мъже се сблъскват за миг. Тогава залата изригва, а делегатите се втурват напред за да го защитят.
Започва саморазправа. Нападателят е повален на земята, покрит с телата на разярени делегати. Сцените, заснети от десетки камери в залата, обикалят света за часове.
България влиза в новините по целия свят – не с политически анализ или икономически успех, а с кадри на абсурд, хаос, насилие и безпрецедентен опит за убийство на живо пред стотици свидетели.
Когато най-сетне ситуацията е овладяна, а нападателят е изведен, Доган се връща на трибуната, съвзема се и завършва речта си. Съобщава оттеглянето си от председателския пост.
Лютви Местан е избран за нов председател, а самият Доган получава титлата „Почетен председател“. Но в залата вече не обръща истинско внимание на тези исторически думи, тъй като всички са в шок.
Кой е бил човекът с пистолета?
Човек, който е извършил това деяние, е Октай Енимехмедов, на 25 години в деня на нападението. Роден през 1988 година в село Пирне, община Айтос, област Бургас и е българин от турски произход.
Биографията на Октай не показва очевидни признаци на радикализация или психични проблеми. Хората, които го познават в онзи момент, като цяло го описват като възпитано и интелигентно момче.
Перспективен боксьор сред юношите, спечелил шампионска титла. Отишъл в София да учи архитектура в престижния Университет по архитектура, строителство и геодезия.
Към януари 2013 година е студент в пети курс – на прага на завършването, на прага на професионалната си кариера.
Но под повърхността на тази нормална, дори успешна млада биография, има пукнатини. Октай има брат – Метин Енимехмедов, който печели популярност като участник в телевизионното шоу „Танцувай с мен“ на Слави Трифонов, където спечелва ферарито.
Семейството не е чуждо на публичността, но и на проблемите. Октай има криминално минало, което медиите ще разкрият след нападението.
Медиите разказват, че през 2008 година пред дискотека в Бургас Октай и брат му Метин влизат в сблъсък с друга компания заради скандал. Когато охраната на заведението се намесва, Октай нанася побой на един от бодигардовете.
Психологическите оценки, направени от експертите на МВР след инцидента в НДК, не дават категорични отговори.
Октай не показва признаци на тежко психично заболяване. В края на краищата обаче, и до днес истинската причина зад неговите действия остава загадка.
Как се развива съдебният процес?
След като е изведен от залата на НДК, Октай Енимехмедов е арестуван. Започва съдебен процес, който ще предизвика не по-малко противоречия от самото нападение.
Защото въпросът, който стои пред съда, е не просто какво е направил Енимехмедов, а какво е искал да направи – и този въпрос се оказва много по-сложен, отколкото изглежда на пръв поглед.
Прокуратурата първоначално повдига обвинение за опит за убийство – най-тежкото възможно обвинение в този случай.
Ако бъде признат за виновен, младият мъж може да получи до 20 години затвор. В началото на процеса прокуратурата иска 17 години лишаване от свобода.
Аргументът е ясен – Енимехмедов е излязъл на подиума с пистолет, насочил го към главата на Ахмед Доган и е опитал да стреля. Това е опит за убийство, независимо дали пистолетът е изстрелял или не.
Но защитата на Октай възразява. Пистолетът е бил газов, зареден със сигнално-звукови патрони, не е смъртоносно оръжие. Дори ако не беше засякъл, той не би могъл да убие човек, макар че може да го нарани и уплаши.
Защитата твърди, че Енимехмедов не е имал намерение да убие почетния председател на ДПС, а само да „му покаже, че не е недосегаем“, както самият младеж обяснява в разпитите си.
Намерението е ключово в наказателното право – между опит за убийство и закана за убийство има огромна разлика в присъдата.
Какво е наказанието?
Обвинителният акт е внесен в съда на 9 юли 2013 година – почти шест месеца след нападението. През това време Октай е задържан под стража, после под домашен арест.
Медиите следят всяка стъпка на процеса, всяко изявление на прокурори, адвокати, съдии. Случаят е с национална важност – не само заради правната му сложност, а и заради политическата му тежест.
Това не е обикновено наказателно дело. Това е дело, което засяга доверието в институциите, сигурността на политиците, стабилността на демократичния процес.
На 26 февруари 2014 година Софийският градски съд обявява присъдата си. Октай Енимехмедов е признат за виновен за закана за убийство и хулиганска проява, но е оправдан по обвинението за опит за убийство.
Присъдата е 3 години и 6 месеца лишаване от свобода. Също така съдът го осъжда да заплати 7477 лева разноски по делото.
Това е компромис между тежестта на извършеното и липсата на реална опасност за живота на Доган. В мотивите си съдът заявява категорично: „По делото няма доказателства за умисъл на подсъдимия да умъртви Ахмед Доган.“
Експертизите показват, че газовият пистолет, дори да беше изстрелял, не би могъл да причини смърт.
Октай не е носил резервен пълнител, не е носил други оръжия, не е планирал алтернативен начин да убие целта си ако пистолетът се повреди.
Всичко това сочи към заключението, че истинската цел не е била убийство, а демонстрация.
Прокуратурата обжалва присъдата – иска по-тежко наказание, иска обвинението за опит за убийство да бъде потвърдено.
Но Софийският апелативен съд потвърждава решението на първата инстанция. 3 години и 6 месеца. Октай отива на Върховния касационен съд, но и ВКС потвърждава решението.
Окончателната присъда е факт – 3 години и половина, минус времето на предварителния и домашния арест. В крайна сметка Енимехмедов трябва да излежи в затвора около 1 година и 3 месеца.
Днес, 13 години по-късно, тази история отдавна е останала далеч в миналото и се нарежда сред многото, с които ще запомним българския преход. Можем да си кажем само едно – слава богу, никой не е пострадал.
