Няма съмнение, че Хелоуин е един от празниците, които пораждат едни от най-задълбочените обществени дискусии в България. А за капак на всичко, тези дебати стават все по-разгорещени с всяка изминала година.
За една част от българите това е просто забавен начин да се разнообразят, да дадат възможност на децата си да се маскират и да се радват на нещо различно.
За други – това е чужда традиция, която според тях измества или омаловажава националните и християнските празници.
Обществото е разделено между традицията и модерността
През последните години Хелоуин набира популярност и у нас – училища, търговски центрове и заведения организират тематични събития, а социалните мрежи се изпълват с костюми и украси.
В същото време обаче много българи изразяват тревога, че празникът няма нищо общо с българската култура.
Един от най-показателните примери тази година беше решението на кмета на община Елин Пелин да забрани честването на Хелоуин в училища и детски градини.
Според него това е празник, който измества Деня на народните будители и създава объркване у децата относно българските ценности и духовни символи.
(Източници: The Sofia Globe, Fakti.bg)
Но всъщност езически ли са корените на празника?
Най-разпалените критици на Хелоуин свързват неговото честване с окултни практики и езически ритуали, но това не е съвсем вярно.
Макар да има известно келтско влияние, историците напомнят, че празникът има дълбоки корени в християнската култура.
Хелоуин произлиза от All Hallows’ Eve – вечерта преди Вси Светии, когато християните почитат паметта на починалите и се молят за душите им.
В ранните векове на християнството се е вярвало, че това е време за духовна връзка между живите и мъртвите – традиция, която силно напомня българската Задушница.
Тогава празникът е бил свързан не с маски и тиквени фенери, а с молитви, милосърдие и прошка.
В наши дни обаче Хелоуин е загубил много от връзката си с християнството – както, впрочем, и други празници, включително Коледа, която също е преминала през сериозен процес на комерсиализация.
Пречат ли ни маските и тиквените фенери да почитаме будителите?
Противниците на празника виждат в Хелоуин символ на културна подмяна и комерсиализация, която измества ценности като духовност, просвета и патриотизъм.
Според тях празникът се налага основно чрез търговски интереси и влиянието на американската попкултура.
От друга страна, защитниците на празника подчертават, че Хелоуин не е антипод на българските традиции, а по-скоро забавна интерпретация на някои от християнските празници.
Той дава възможност на децата и младите хора да се освободят от напрежението на ежедневието, без да се противопоставя непременно на Деня на будителите.
Духовната същност, която често забравяме
Истинската идея зад Хелоуин – почитта към мъртвите и духовното пречистване – често остава в сянка на неговите търговски и развлекателни аспекти.
Съвременният Хелоуин, изпълнен с костюми и лакомства, е отдалечен от своите религиозни корени, но все пак напомня, че страхът и смъртта са част от човешката култура, които хората винаги са се опитвали да осмислят чрез ритуали и символи.
Хелоуин остава разделителна линия в българското общество – между глобализацията и опазването на традициите, между комерсиалното и духовното.
Истината е, че празникът носи смес от християнски, културни и търговски пластове, а начинът, по който ще бъде възприеман у нас, зависи от желанието ни да разбираме, а не просто да отхвърляме.
