„Гняв“ по романа на Стивън Кинг откри новия сезон на театър „Българска армия“ в София с премиерни представления през октомври. В постановката режисьорът Стефан Спасов насочва вниманието не само към извършеното насилие, а към натрупаните преди него страх, самота и липса на човешка близост. Спектакълът поставя въпроса какво се случва с дете, което дълго остава нечувано.
История за мълчанието зад крайността
Сценичната адаптация е дело на Елизабет Динкова, а действието запазва училищната среда от 70-те години на XX век. Макар времето да е различно, творческият екип открива сходства със съвременността: младите хора продължават да търсят признание, принадлежност и сигурност, дори когато общуването в социалните мрежи създава впечатление за постоянна свързаност.
Според Стефан Спасов травмите често започват в детството и се оформят от отношенията с възрастните. Недостигът на внимание, грижа и топлота може да засили усещането за изолация, но спектакълът не представя това като оправдание. Целта е да се проследи пътят към една крайност, без да се заличава личната отговорност за последствията.
В образа на 18-годишния ученик Чарли влиза Симеон Дамянов. Актьорът изгражда персонажа като човек, който стига далеч, за да бъде забелязан, и търси вътрешната му логика, без да омаловажава извършеното. Така представлението оставя зрителя между съчувствието към уязвимостта и ясното осъзнаване на вредата.
Авторът и отговорността за написаното
Тигран Торосян играе писателя, създал романа, и така спектакълът добавя още един пласт към основния конфликт. Срещата между автора и героя поставя въпроса дали творецът носи вина за действията на читател, който е възприел произведението по разрушителен начин.
Романът „Гняв“ е публикуван през 1977 г. под псевдонима Ричард Бакман. След като книгата е свързана с няколко случая на насилие в американски училища, Стивън Кинг се отказва от по-нататъшното ѝ преиздаване. Този факт е вплетен в сценичния разговор за границата между художествената свобода и обществената отговорност.
В екипа са още Нина Пашова, която оформя визуалната среда и облеклата, както и композиторът Явор Карагитлиев. В постановката се включват Владимир Матеев, Климентина Фърцова, Луизабел Николова, Рада Христова, Мартин Методиев, Мартин Великов и Веселин Ранков, заедно с останалите участници в трупата.
