Скулпторът Александър Пройнов – Апер представи над 60 свои творби в зала „Портата“ на Националното изложение на художествените занаяти и изкуствата в село Орешак. Експозицията „Българи, аз съм част от вас“ е част от продължаваща вече 28 години творческа кампания, посветена на България, националната идентичност и личната отговорност към обществото.
Изложба за принадлежността и паметта
Авторът определя основната цел на изложбата като разговор с посетителите за връзката им с държавата и народа. Според Александър Пройнов всеки човек носи отговорност да създава и да оставя след себе си резултат от своя труд. Посланието е изразено и в заглавието на експозицията, което поставя личната принадлежност в центъра.
В произведенията си скулпторът търси пресечни точки между неолита, тракийското наследство, историята и съвременното българско изкуство. Той описва своя подход като асоциативен, символистичен и философски, а водещо място заема идеята, която от въображението трябва да се превърне в триизмерна форма.
Сред личните теми са семейството, родовата памет и връзката с родината. Една от творбите е посветена на Йоан Кръстител, който е символ и покровител на рода му. Друга представя майката като образ на българката, способна да поеме тежки отговорности в трудни времена.
Дългогодишен път в скулптурата
Пройнов се занимава със скулптура от 37 години, а преди това е работил с метал, като е бил ковач, златар, монтьор на скъпоценни камъни и гравьор. Техническата подготовка му помага да реализира замислите си, макар че самият той поставя философското осмисляне пред чисто занаятчийската страна на процеса.
Роденият през 1958 г. в София автор работи основно с бронз и мед, често комбинирани с мрамор. От 1982 г. е представял самостоятелни изложби в България и редица европейски и азиатски държави. Над 3500 негови творби са достигнали до колекции по света, включително във Ватикана и музеи.
Националното изложение в Орешак е създадено през 1971 г. и съчетава традиционни занаяти с модерно изкуство. С настоящата експозиция Пройнов иска посетителите да си тръгнат с усещане за топлина, радост и общност, както и с мисълта, че изкуството остава знак за бъдещите поколения.
