По-малко от 4 месеца преди въвеждането на еврото общественият дебат е свързан основно с опасенията за повишаване на цените.
При присъединяването на една държава към еврозоната обикновено икономистите отбелязват, че ефектът върху потребителските стоки е бил по-скоро неутрален.
Има и някои примери, при които се наблюдава лека инфлация, но такава така или иначе има, независимо от това дали една страна е в еврозоната или не.
По-интересно е обаче да разгледаме има ли примери, в които цените реално по-скоро да са намалели.
Интересен е случаят със Словакия и Словения, където след въвеждането на еврото се наблюдава известно намаление на лихвените проценти и по-лесен достъп до кредити.
Това от своя страна е довело до слабо понижаване на цените на някои стоки с дълготрайна употреба.
В Естония и Литва анализи сочат, че ефектът върху цените е бил доста ограничен, а в някои сектори, като например телекомуникации и транспорт, дори се е отчело поевтиняване поради по-високата конкуренция и интеграция на пазарите.
Важно е информационната кампания да достигне именно до хората, които са най-изплашени от промяната, така че да се успокоят техните страхове и притеснения.
Важно е да се запомни, че самото въвеждане на еврото не определя автоматично поскъпването или поевтиняването на живота в страната.
Важна е икономическата среда, политиката на държавата и равнището на конкуренция.
Еврозоната създава стабилност и предвидимост, но все пак всяка страна сама управлява ефекта върху цените чрез данъчна политика и регулации.
Така че еврото не означава нито по-ниски, нито по-високи цени, но все пак може да улесни условията, при които определени сектори поевтиняват.
Опитът на някои балтийски и централноевропейски държави показва, че общата валута може да донесе и реални ползи за потребителите, стига реформите да вървят паралелно с валутната интеграция.
