Застаряващото население и ниската раждаемост поставят ЕС пред тежки избори за бъдещето на пазара на труда
Европейската икономика напоследък се оказва на напрегнат кръстопът. Без значителен приток на емигранти, икономическият растеж на континента силно се забавя, тъй като населението застарява, а раждаемостта е по-ниска от всякога.
В същото време обаче, много европейци изпитват силна съпротива към увеличаване на имиграцията.
Това поставя европейските правителства в трудно положение, принуждавайки ги да вземат решения, които по един и друг начин могат да засилят напрежението в обществото.
Емигрантите са буферът на Европа срещу демографска криза
Според Reuters, данните ясно показват, че дългосрочният прираст на населението в ЕС до голяма степен се дължи на миграция.
През 2024 г. населението на Европейския съюз достигнало рекордните 450,4 милиона души, като нетната миграция компенсира естествения спад (повече смъртни случаи, отколкото раждания).
Според изследвания на Европейската комисия и анализи, повишаването на миграцията може да увеличи броя на работоспособните лица, но не може напълно да противодейства на тенденцията към застаряване.
Според един от сценариите, към 2060 г. около 29 % от населението може да бъде на възраст над 65 години, пише joint-research-centre.ec.europa.eu.
От страна на ЕС се отправят предупреждения, че демографските промени задълбочават недостига на работна ръка в почти всички сектори – зелена икономика, дигитализация, здравни грижи, услуги и други, пише europarl.europa.eu.
Социална съпротива и опасения
Въпреки икономическите необходимости, голяма част от европейските граждани изразяват силно нежелание за приемане на емигранти, като напрежението е продиктувано най-вече от културни, религиозни и икономически съображения, както и такива, свързани със сигурността.
Ясен индикатор за това са политическите движения с националистически уклон, които печелят нарастваща подкрепа, когато темата за миграцията навлезе в публичния дебат, казват от europenowjournal.org.
Основният страх на обществото произлиза от способностите на новодошлите да се интегрират – дали ще могат да се адаптират, да научат езика, да си намерят работа, да спазват местните порядки, норми и ценности.
В Европа вече има примери как непълната интеграция води до усещане за разделение, което усилва недоволството.
Какви решения са възможни?
Един от възможните варианти е да се направи опит за целенасочено привличане на имигранти от региони, които са в културно и ценностно отношение сходни на страните от Европейския съюз, като например страните от Западните Балкани, кавказкия регион, Молдова, Украйна и други близки съседи.
Добър пример е и приемането на емигранти от Латинска Америка в страни като Испания, Португалия, Италия и Франция, където интеграцията се извършва изключително лесно и безпроблемно.
Сред възможните решения е и разширяването на интеграционните програми, като обучение по език, професионалните курсове, граждански ориентации и подкрепа при започване на бизнес или работа, като е важно да се следи за ефикасността на програмите и при нужда да се въвеждат промени, така че да се намали пропастта между местните и емигрантите.
Много ефективен вариант, който се е прилагал в доста силноразвити страни като Канада, САЩ и Австралия, е приемането на ограничени „контролирани квоти“ с оценка по нуждите.
Имигрантите могат да се приемат в сектори с остър недостиг, като например здравеопазване, социални грижи и селско стопанство, според национални планове и заявки от самите сектори.
Какво може да се направи в рамките на самото общество
В рамките на европейското общество могат да се засилят стимулите за създаване на семействата и за увеличение на раждаемостта, като се цели да се помогне на семействата да комбинират по-добре работата и отглеждането на деца.
Това може да стане от една страна чрез предлагането на по-достъпни детски грижи (повече и по-достъпни ясли и детски градини), предлагане на по-адекватни финансови стимули за раждане на дете и други.
Трябва да се има предвид обаче и това, че в много случаи изборът е свързан по-скоро с това, че хората са обърнати в по-голяма степен към себе си и проявяват по-малък интерес към изграждането на семейство и раждането на деца, като това е феномен, засягащ страни от всички точки на земното кълбо.
Може да помогне и поддържане на работна активност и удължаване на трудовата възраст, като се стимулират хората да работят по-дълго при по-здравословни условия – чрез насърчаване на гъвкави модели, частична заетост и преквалификация.
Важно е да се чуят страховете на хората и да се намери подход, който да не поражда напрежение
Като цяло успехът зависи много от доверието на гражданите. Ако миграцията се управлява прозрачно, с ясни правила и контрол, общественият страх може да се смекчи.
Ясно е, че европейската икономика на практика не може да расте стабилно без подкрепата на емигранти. Те поддържат работната сила, компенсират демографския спад и подпомагат финансовата устойчивост на пенсионни и здравни системи.
Но истинският въпрос не е само дали, а как да се направи това по начин, който е приемлив за обществото. защото самите емигранти, когато идват от твърде различни култури,
Стратегията вероятно ще трябва бъде хибридна – ограничена и целева имиграция от близки по култура и манталитет страни, силна интеграция, подкрепа за семействата и адаптивна трудова политика.
Разбира се, няма едно решение, което да подхожда навсякъде – всяка държава трябва да намери баланс между нуждите на икономиката и очакванията на гражданите, така че да се намери правилния път към решението на демографския проблем.
