До края на 2030 г. всеки българин трябва да носи в мобилното си устройство дигитален портфейл - наложителен ли е дигиталният преход?

София, 9 октомври 2025 г. – Според новата нормативна рамка на Европейския съюз и националните амбиции за дигитализация, в обозримо бъдеще всеки български гражданин може да носи в смартфона си „дигитален портфейл“.

Това е електронна идентичност, в която да съхранява лични документи, сертификати и други атрибути на самоличност.

Изразът „трябва да носи“ не е (засега) юридически обвързващ ангажимент, но тенденциите въвеждат сериозни очаквания за бърз преход към такъв режим.

Европейският контекст: Регламент и цели

С приемането на Регламент (ЕС) 2024/1183, eIDAS (електронна идентификация и услуги за доверие) беше актуализиран, като задължи държавите-членки да осигурят изграждането на Европейски дигитален идентификационен портфейл (European Digital Identity Wallet).

Този портфейл позволява на потребителите да удостоверяват самоличността си онлайн и офлайн, да съхраняват документи (шофьорска книжка, дипломи, медицински сертификати и др.), да подписват електронно с юридическа тежест и да контролират достъпа до своите данни.
Съгласно регламента, всяка държава трябва да осигури поне един такъв портфейл за своите граждани и да признае портфейли, издадени от други държави (в режим на взаимно признаване).

Целта на ЕС за 2030 г. е поне 80 % от гражданите да използват решение за цифрова идентичност – като предполагаемо централна роля в това ще играе именно европейският дигитален портфейл.

Важно е да се отбележи, че този портфейл не е задължителен по смисъла на „принудително използване“, а става достъпен като опция.

България: Пътят към дигиталния портфейл

Стратегия за дигитална трансформация 2026-2030

България вече включва в стратегическите си планове задълбочаване на цифровата идентичност.

Например, публикуваната за обществено обсъждане Стратегия за дигитална трансформация 2026-2030 предвижда, че всеки гражданин трябва да има защитена цифрова идентичност като база за достъп до публични услуги.

Според медийни публикации, стратегията включва усилия за синхронизиране на националната идентификационна система с европейските стандарти, така че България да може да приеме европейския дигитален портфейл (EUDI Wallet) без сериозни законови и технически бариери.

Съвместна дейност с други държави

През септември 2025 г. министърът на електронното управление на България, Валентин Мундров, обсъди с полския си колега съвместни проекти за мобилно приложение и дигитален портфейл за граждани.

Двете страни заявиха, че ще координират усилията си за изграждането на иновативни решения, които поставят гражданите в центъра на публичните услуги, и намаляването на бюрокрацията чрез автоматично достъпване до данни от различни регистри.

Инфраструктурни предпоставки

За да стане това възможно в практика, България трябва да осигури:

1-во: национално покритие на високоскоростен интернет – съгласно националния план „Свързана България“, до 2030 г. страната трябва да осигури мрежи с гигабитова симетрична скорост в широк обхват;
2-ро: надеждна киберсигурност и защита на данните, така че гражданите да имат доверие в платформата;
3-то: законова рамка, която гарантира на гражданите правото на избор и защита на личните данни.

Какво означава „да носиш в мобилното устройство дигитален портфейл“?

Този израз обобщава идеята, че смартфонът (или друго мобилно устройство) ще функционира като „цифров портфейл“ за документи и идентификационни атрибути.

Това предполага, че гражданинът може да замести физически документи като лична карта, шофьорска книжка или здравен картон с дигитална версия.
Човек ще може да използва приложението за онлайн удостоверяване пред държавни институции или бизнеси, а също и да контролира кой и в какъв обем получава достъп до части от личната му информация.
Въпреки това, ключовият въпрос е дали това ще бъде задължително или доброволно. На европейско ниво се говори че портфейлът ще бъде предлаган безплатно, но не задължително да се използва.

Критичен въпрос е и доверието – дали гражданите ще се чувстват сигурни, че държавата, операторите или други страни няма да злоупотребят с данните им.

Предизвикателства и рискове

Дори когато технологично е възможно, гражданите могат да се въздържат от използване, ако не вярват в защитата на данните, ако не разбират смисъла на портфейла или нямат ясни гаранции срещу злоупотреба.

Има риск от цифрово изключване на граждани в по-слабо покрити райони или възрастни хора, които може да нямат подходящи устройства или знания. Българският национален план адресира този проблем чрез инфраструктурно развитие.

Дигиталният портфейл е много вероятно да бъде обект на кибератаки, опити за кражба на данни и уязвимости във всяка част (устройство, приложение, сървъри). За да не се случи това, е необходима стабилна криптография, мултифакторна автентикация и постоянен мониторинг.
Законите за защита на лични данни, за електронен подпис и удостоверения трябва да се актуализират, за да обхванат новата функционалност.
И не на последно място, за да бъде портфейлът полезен, той трябва да бъде приет от институции, банки, фирми и институции както в България, така и в чужбина (чрез взаимно признаване).

Перспективен сценарий до 2030 г.

До 2026 г. – България трябва да предложи поне един работещ прототип на дигитален портфейл, съгласно регламентни срокове на ЕС;
2027-2028 г. – широкото въвеждане и задължително приемане от публични услуги; всички големи онлайн платформи трябва да поддържат удостоверяване чрез портфейла;
2029-2030 г. – достигане на целевото ниво на използване (70-80 % от гражданите);
В този период физическите документи все още ще съществуват като резервна опция, но „носимият цифров портфейл“ ще се превърне в основно средство за удостоверяване и документиране.

Амбициозна визия, която ще позволи на България да направи още една крачка в бъдещето

Идеята, че до края на 2030 г. всеки българин „трябва да носи в мобилното си устройство дигитален портфейл“, не е (засега) юридическа норма, а амбициозна визия – продукт на европейски регулации и национални стратегии за дигитална трансформация.

Тя носи множество ползи: удобство, елиминиране на хартия, улеснен достъп до услуги, трансгранична идентичност.

Но същевременно поставя значими предизвикателства – технически, юридически и по отношение на доверието.

Успехът на този преход зависи не само от технологии, но и от адекватни гаранции за защита на гражданите и справедливо въвеждане.