Диана Саватева подготвя нова стихосбирка с работно заглавие „Сдобряване с апокалипсиса“. Поетесата и заместник-кмет на Бургас по култура и вероизповедания обяви това на 17 октомври по време на литературната среща „Поетични реплики“ в Културен център „Морско казино“. Разговорът с Ина Иванова беше посветен на паметта, творческия процес и начина, по който отделните стихотворения изграждат цялостна книга.
Поезията като цялостен разказ
Срещата „Непокътнатите светове и светли апокалипсиси“ беше част от 30-ото издание на Есенните литературни празници в Бургас, които продължават през октомври с представяния, четения и разговори с автори. Повод за събитието стана стихосбирката „Непокътнат свят“ на Ина Иванова, включена в краткия списък за Националните литературни награди „Перото“ в категория „Поезия“.
Саватева разгледа начина, по който се избира началното стихотворение и се подреждат творбите. Тя свърза трите цикъла в книгата на Иванова с различни смислови ядра: чистота и отдаденост, уединение и съзерцание, както и минало и жертва. Иванова сравни композирането на стихосбирка с подбора на музикална програма, която води читателя през последователен вътрешен път.
„Винаги в една книга има гръбнак“, каза Иванова, подчертавайки ролята на концепцията. Саватева посочи оксиморона като близък до нейното мислене художествен похват, защото съчетава противоположности и създава ново равновесие. По думите ѝ книгата трябва да носи общо послание, но всяко стихотворение да запазва самостоятелната си сила.
Памет, образи и ново заглавие
Двете авторки обсъдиха и значението на редактора. Саватева го определи като своеобразно огледало, което понякога изкривява, но може и да покаже текста по-точно. Сред общите редактори на техни книги е Аксиния Михайлова, отличена с френската награда за поезия „Гийом Аполинер“.
Иванова отбеляза, че литературните отличия помагат на новите книги да достигнат до публика. Разговорът засегна и паметта, която тя определи като важна за поезията на Саватева. В отговор Саватева разказа за триптих на Георги Божилов – Слона, възприет от нея като образ на фрагментарното човешко преживяване.
„Не помним живота си като филм, а сглобяваме и разглобяваме отделни части от преживяното“, каза Саватева. Тя свърза колективната памет с разбирането за цивилизационното развитие, а въпроса за посоката на света — с бъдещата си книга. В артистичната програма участваха студенти и ученици, а публиката също се включи с четене на стихове.
