До какво води строителството върху сухи реки и дерета в България

Наскоро България бе потресена от тежки наводнения, които отнеха човешки животи и причиниха значителни разрушения.

В центъра на обществената дискусия се озова практиката да се строи върху сухи реки, в дерета или върху терени, които по естествен път са служели като отводнителни канали.

Какво се случи в „Елените” – една илюстративна трагедия

Най-острата и болезнена илюстрация на проблема със строителството на неподходящи места е трагедията в курортното селище „Елените“ край Бургас.

При интензивни валежи над 200 литра на квадратен метър над курортната зона, множество улици, хотели и постройки бяха залети, коли бяха повлечени, а четирима души загинаха.

Критичният момент беше, че едно време, според географски данни и стари карти, през този район са минавали коритата на реки (например Дращела и Козлука).

С течение на годините обаче тези речни корита били покрити, променени или „запазени“ под земята и над тях се издигнали хотели, басейни, пътища и други съоръжения.

Министърът на околната среда и водите Манол Генов заяви, че е „абсолютно безотговорно“ да се строи върху дерета, засипани с пръст, и разпореди проверки за законността на тези строителства.

Експерти предупреждават, че при такива условия естествените коритни форми на речните устия са нарушени – каналите за отвеждане на водата са стеснени или запушени, и дори умерени, но резки валежи се превръщат в стихия.

Някои настояват, че всички постройки, изградени върху тези критични пространства, трябва да се премахнат, за да се възстанови естествения воден поток.

Как строителството върху сухи дерета и речни корита увеличава риска

Сухите дерета и речните корита не са „безполезни“ – те служат като естествени канали, по които водата се оттича при дъждове.

Когато те бъдат запълнени, покрити, бетонирани или „покрити“ с конструкции, водата няма място къде да се отклони. Така всяка буря може да превърне улиците и терените в потоци.

При неправилно насипване и обектно запълване често се намалява профила на коритата.

Според проф. Стефчо Стойнев една от причините за бедствието в „Елените“ е, че коритото е станало прекалено тясно, за да поеме водата.

Дори ако коритото формално съществува, често то е затлачено, запушено от отпадъци или неправомерни постройки, което намалява проходимостта на водата.

При интензивни валежи това е предпоставка за обратен натиск, преливане и наводнения.

В държавните и общинските планове понякога речни корита и дерета са „пренебрегнати“, „заличени“ или „вписани като терени за застрояване“.

Пред bnr главният архитект на София Богдана Панайотова отбеляза, че в столицата дълго се е строяло върху дерета без изградена дъждовна канализация и че такива терени са били включени в застрояване.

Гл. комисар Николай Николов смята, че трябва да се въведат по-строги норми за строителство в сухи дерета, защото в момента често се застрояват „места, които не трябва да пипаме“.

Връзка между строителството и наводненията в България

Ефектът от строителство върху речни корита става особено опасен при екстремни метеорологични явления.

Климатичните промени увеличават честотата и интензивността на поройните дъждове, което прави всяка слабост в водопроводната мрежа, дерета или корита потенциална точка на катастрофа.

В миналото, подобни проблеми са били свързвани с разрушителни наводнения при неправомерен строеж и непочистени дерета.

В новинарски анализи се посочва, че подобни нарушения вече са били посочвани като причина за тежки потопи.

Бившият министър Юлиан Попов е заявил, че цялото Черноморие е застроено върху реки и дюни, „запечатани“ и променени, а застрояването върху речни легла е масова практика.

Слаб контрол и неефективни проверки

Властите признават, че част от строителните съгласувания в „Елените“ са били на хартия или чрез устни процедури, слабо издържани проверки, или липса на последващ контрол.

Можем да говорим за „преплетена система от зависимости“, в която разрешителни са издавани без адекватен надзор и често с риск за живота и имуществото на хората.

Какво трябва да се направи – препоръки за превенция и устойчиво планиране

Необходимо е да се актуализират кадастрите и плановете за териториално устройство, като се възстановят естествените корита и се премахнат незаконните постройки в тях.

В случаите, където е доказано, че обекти са построени върху корита в нарушение на законите, държавата трябва да предприеме демонтаж и възстановяване на терена като воден път.

Процесите за одобрение на проекти, особено в близост до дерета и реки, следва да са много по-строги, с ясни институционални отговорности и контрол.
Трябва да се извършва регулярна поддръжка, премахване на отпадъци в дерета, и да се извършва наблюдение на отводнителни канали.

Строителните проекти трябва да предвиждат капацитетите на максимални водни натоварвания, моделиране на приливни вълни, и буферни зони.
Жителите следва да имат достъп до планове и да могат да оспорват проекти, особено в рисковани райони.

Събития от последните дни ясно демонстрират, че проблемът не е само в природата, а в начина, по който човечеството подценява нейните пътища.

Строителството върху сухи реки и дерета, без адекватно планиране и контрол, създава капан за хората, а щетите се оказват колосални при първата по силна буря и обилен дъжд. .