Плевен, България
Парламентът актуализира държавния бюджет за 2025 г. с извънредна бързина, за да се справи с водната криза в Плевен – град, който вече два месеца живее в режим на ограничаване на водата и без ясна перспектива за изход от кризата.
Комисията по бюджет и финанси прие на първо четене предложените от Министерския съвет промени, което предизвика извънредно заседание, за да се ускори процесът и промените да бъдат разгледани в пленарната зала на Народното събрание. За законопроекта гласуваха 16 народни представители без „против“ или въздържали се – глас, който може би е единодушен, но не е сигурно решаващ за десетки хиляди хора, останали без вода.
Промените в бюджета пряко засягат Плевен – седем нови проекта с обща стойност 10,3 млн. лева са добавени, а два проекта с еквивалентна стойност са изключени. Тази маневра не увеличава общия размер на бюджета, но преразпределя средствата, за да се осигурят спешни инвестиции в водоснабдяването на града. Промените са компенсирани и не нарушават установените лимити, но това е само техническа страна на проблема – за жителите на Плевен става дума за живот или смърт.
В мотивите към законопроекта се уточнява, че се извършват и технически промени в стойностите на проектите на шест други общини – Тервел, Летница, Брезник, Силистра, Котел и Доспат. Тези промени са резултат от технически проблеми при обработката на документацията за над 3000 проекта по време на изготвянето и изпълнението на бюджета за 2025 г. – тихият скандал на бюрокрацията, която едва ли ще спре кризата в Плевен.
Председателят на бюджетната комисия Делян Добрев изтъкна, че не става дума за допълнително финансиране, а за преразпределение на вече одобрени средства. Плевен се отказва от някои проекти, за да има повече пари за водоснабдяване и канализация – съществува ли по-жестока ирония от тази, когато един град трябва да избира между развитие и елементарна хигиена?
Какво следва с водната криза в Плевен?
Промените в бюджета са формален отговор на кризата, но не и сигнал за спокойствие. Водната криза в Плевен е симптом на по-дълбоки проблеми – остаряла инфраструктура, липса на дългосрочно планиране и чести технически грешки при управлението на публичните средства. Тези проблеми не могат да се решат само с еднократни бюджетни маневри, а изискват системна промяна в подхода на държавата към стратегическите отрасли.
Въпреки че парламентът действа бързо и без пререкания, остава въпросът дали това е достатъчно за хората в Плевен, които вече месеци живеят в напрежение и неизвестност. Градът не може да разчита само на временни мерки, докато дългосрочните решения остават на дъската за чертежи. Ако не се предприемат реални действия за модернизация на водоснабдителната система, кризата ще продължи да се върти в кръг, а хората ще останат заложници на провала на институциите.
