Бездомните кучета в България: Национална криза без решение

Защо е важно да осиновяваме, а не да купуваме

Повече от 36 години след 1989 година България продължава да се бори с един от най-болезнените и нерешени проблеми в нашето общество – безконтролното нарастване на броя на бездомните кучета.

Докато Западна Европа отдавна е намерила решения, които работят, българските улици остават дом за десетки хиляди безстопанствени животни, живеещи в нечовешки условия, страдащи от болести, разпространяващи инфекции и паразити, а понякога представляващи опасност както за себе си, така и за хората.

Цифрите зад кризата

Преброените безстопанствени кучета на територията на страната за миналата година са 35 020 броя, става ясно от отчет по Националната програма за овладяване популацията на безстопанствените кучета, одобрен от Министерския съвет.

Но реалността е много по-тъжна от сухите статистики. Според Доклада за изпълнението на Националната програма за контрол на популацията на бездомните кучета за 2024 г. само 3 778 кучета са били осиновени или едва 22% от всички.

През същата година в страната са били уловени 17 603 кучета, които постъпват в приюти, допълвайки вече съществуващата популация от животни, чакащи грижа и шанс за нов живот.

Най-високи нива на осиновяване са отчетени в областите Бургас, Варна, Велико Търново, Габрово, Перник, София-град и Русе. Наблюдава се устойчива тенденция на намаляване в броя на заловените и осиновените животни през последните три години.

Математиката на неуспеха

Нека погледнем цифрите ясно: ако от 17 603 уловени кучета през 2024 г., само 3 778 са намерили дом, къде са останалите 78%? Някои са умрели в приютите, други продължават да живеят там в тежки условия, трети са отново пуснати на улицата. А междувременно, нови кучета се раждат всеки ден.

Защо този проблем е толкова характерен за България и Румъния?

България не е единствената страна с този проблем, но определено е сред най-тежко засегнатите в Европа. Румъния, която има подобен брой население с Нидерландия, има повече от 600 000 бездомни кучета, според оценките на PETA.

Причините са сложни и много на брой – не една или две. Една от тях е културният фактор – кучетата в миналото са използвани „работна сила“ – да пазят дворове, стада, имоти – а не като членове на семейството. Когато кучето вече не е полезно, много често просто се е изхвърляло на улицата.

Колкото и да звучи абсурдно, това отношение все още доминира в много селски райони и дори в някои градски райони.

Икономическият фактор също има своята роля. Ветеринарната грижа струва пари. Към настоящия момент, в националното ветеринарномедицинско законодателство не е предвидено задължително изискване за кастрация на домашните любимци.

Съгласно действащата Национална програма за овладяване и контрол на популацията на безстопанствените кучета законодателството насърчава доброволната кастрация чрез конкретни облекчения за собствениците.

„Доброволна кастрация“ обаче не работи. Защото хората, които изхвърлят кучето си, не са хората, които доброволно ще платят за кастрация.

Не бива да се пропуска и това, че все още липса достатъчно ниво на регистрация и отговорност. За разлика от Западна Европа, в България няма задължителна микрочипова регистрация на всички кучета. Когато изхвърлено куче е намерено на улицата, е невъзможно да се установи кой е собственикът. Никой не носи отговорност.

Защо българите купуват, а не осиновяват?

Има дълбока културна причина за това. Българите, като много източноевропейци, имат предпочитание към чистопородни кучета, тъй като това има дава усещане за статус. „Породисто“ куче е още един начин да се демонстрират финансови възможности, престиж и контрол. „Улично“ куче означава нечистота, непредсказуемост, стигма.

Освен това има дълбоко вкоренено недоверие към приютните кучета – „агресивни са“, „болни са“, „имат травми“. Въпреки че много кучета са всъщност изоставени домашни любимци, които са напълно социализирани.

Жестокостта на улицата: Не, това не е „естествена среда“

Един от най-вредните митове е, че уличните кучета са „свободни“ и „в естествена среда“. Това е 100% и най-категорично погрешно твърдение.

Домашните кучета – включително и тези, родени на улицата – са доместицирани животни, еволюирали в продължение на 15 000+ години да живеят ЗАЕДНО с хората.

Те не са вълци. Те не могат да оцелеят здравословно на улицата.

Да живее на улицата за едно куче означава постоянен глад, ровене в боклуци, хранене с развалена храна.

Освен това, тези животни нямат подслон и през по-голямата част от годината живеят в условията на студ и жега, без да има къде да се скрият.

Те страдат от различни болести, без да имат възможност да се възползват от ветеринарна грижа. Много от животните са с травми след удари от коли, бой от хора, конфликти с други кучета. Паразитите са техни постоянни спътници – страдат от кърлежи, бълхи, глисти, краста и нямат как да се отърват от това.

Живеят в постоянен страх, постоянна заплаха от хора, кучета и коли, а за финал имат и кратък живот – средната продължителност на живота на уличното куче е 2-3 години, докато домашно куче живее 12-15 години.

Това не е свобода. Това е оцеляване.

Болестите, които разпространяват бездомните кучета са неизброими. Много от тях представляват сериозен риск не само за самите животни, но и за общественото здраве.

Паразитите, които се срещат при повечето от тях, са глисти Toxocara canis (могат да заразят хора, особено деца), тении Echinococcus (изключително опасни, могат да причинят фатални кисти в черния дроб и мозъка), кърлежи и бълхи (пренасят болести като лаймска болест).

Животните стават жертви и на вирусни и бактериални заболявания, като бяс (все още присъстващ в България, 100% фатален без лечение), парвовирус (силно заразен за други кучета) и лептоспироза (бактериална инфекция, предавана чрез урина).

Кожни заболявания са многобройни, но най-разпространени са крастата (Sarcoptes scabiei), която може да се предаде и на хора и гъбичните инфекции, които се предават особено лесно на децата.

Човешки жертви

Има множество документирани случаи на нападения от глутници бездомни кучета в България. През годините са били регистрирани множество инциденти, при които хора – включително деца и възрастни – са били нападнати, ухапани и тежко наранени.

Проблемът не е в отделното куче, а в глутничното поведение. Когато кучета живеят на групи на улицата, те развиват глутнична йерархия и териториално поведение, което може да доведе до агресия към хора, особено към деца, велосипедисти или хора с кучета на повод.

Защо кастрацията сама не работи?

Досега няма измислена друга мярка в света извън кастрацията, особено когато става дума за бездомни животни.

Но ето проблемът: в България кастрацията се прилага в рамките на модела „хвани-кастрирай-върни“ (Trap-Neuter-Return / TNR). Това означава, че кучето се връща НА УЛИЦАТА след кастрация.

Резултат? Кучето не се размножава повече, но продължава да живее в нечовешки условия, да разпространява болести, да се движи на глутници и да създава риск за хората и трафика.

Моделът TNR може да работи за котки в определени условия, но за кучета е изключително противоречив и често неефективен, особено в градски условия.

Холандският модел: Как една страна елиминира проблема напълно

Нека погледнем как изглежда едно ефикасно и работещо решение. В Нидерландия бездомни кучета на практика няма.

Това е първата страна в света, която може да каже това. И най-важното – Нидерландия постигна това без прибягва до жестоки практики като масова евтаназия на бездомни животни!

Холандците постигнаха това чрез програмата CNVR (Collect, Neuter, Vaccinate, and Return – Събери, Кастрирай, Ваксинирай, Върни), общонационална, финансирана от правителството програма за стерилизация.

Световната агенция за защита на животните смята, че това е най-ефективният начин за борба с популацията от бездомни кучета. До тук добре – това се прилага и в България.

Освен това обаче има и разлики – много общини налагат високи данъци за кучета, купени от магазини, за да стимулират вместо това хората да осиновяват бездомни кучета от приюти.

Но това е само част от решението – разковничето е в системния подход

Няма как да се намали трайно популацията от бездомни животни, без да се извърши задължителна регистрация и чипиране – ВСЯКО куче се регистрира и чипира, без изключения. И има много строг контрол да се спазва това. Този подход гарантира, че почти всяко куче може да бъде проследено до собственик.

Така когато куче е намерено да се скита без надзор, властите задължително го прибират и го третират като изгубен домашен любимец. Целта е да се събере кучето със семейството му, когато това е възможно.

Освен това, холандското правителство реши да повиши значително данъците върху закупуването на кучета от магазините. Следователно, този допълнителен разход принуждава стопаните да започнат да обмислят други начини да си вземат домашни любимци и така се увеличават шансовете за осиновяване на бездомно куче от приют.

Животинската полиция също е част от системния подход. Полицейски отряд за животните от една страна следят за престъпления срещу животни и спасяват животни в беда, но от друга страна се грижат и да няма скитащи животни.

Злоупотребата с животни не се толерира. Извършителите подлежат на изключително солени глоби дори по нидерландските стандарти и до три години затвор!

Магазините за кучета са забранени. Можете да откриете лицензиран развъдник, но няма магазини за кученца.

Политика „No-kill“ в приютите

Приютите в цяла Нидерландия имат политика, която НЕ толерира евтаназията на животни, така че е важно да се отбележи едно – намаляването на популацията на безстопанствени животни не е за сметка на техните животи. Ако трябва да предадете кучето си, можете да го направите без страх, че ще бъде евтаназирано.

Стерилизацията и кастрацията са задължителни и безплатни, като правителството покрива всички разходи. С това Холандия успява да стерилизира 70% от женските кучета. Резултатът?

Около 90% от хората в Нидерландия поне веднъж са осиновявали куче в семейството си, а статистиките показват, че в момента в страната има около един милион домашни кучета и всички те имат домове, семейства, комфорт и лакомства! Холандският опит показва, че дългосрочната превенция може да бъде много ефективна, стига правилата да се следят и спазват строго.

Други европейски модели

Германия: Подобна на Нидерландия – задължителна регистрация, строги закони за благополучието на животните, високи глоби за изоставяне, развита култура на осиновяване.

Дания: Фокус върху отговорно развъждане – строг контрол на развъдниците, забрана на онлайн търговия с кученца, високи стандарти за благополучие.

Скандинавските страни: Силна култура на уважение към животните, много високи данъци за купени кучета, безплатни или силно субсидирани ветеринарни услуги.

В Нидерландия обаче правителството е предприело различен подход, който се фокусира върху човешкото поведение, като наказва хората за малтретиране на животни, както и предлага безплатни услуги за кастрация и стерилизация на кучета.

Какво може да се направи в България по въпроса?

В България проблемът е много сериозен и решението му изисква да се приложи комплексен подход, подобно на този в Нидерландия – вече на всеки е ясно, че козметичните промени няма да доведат до резултат, щом не сме видели такъв през последните 3 и половина десетилетия.

Преди всичко, всяко куче в България трябва да има чип и регистриран собственик – нещо, което в момента категорично не се спазва, независимо какво пише или не пише в закона. Важно е да има големи глоби за неспазване и тези глоби да са толкова високи, че потенциалните нарушители дори да не си помислят да прекрачат закона.

Освен това, трябва да се приложи двустранен подход – много високи данъци/такси за купени кучета и нулеви за осиновените животни. Ако искаш да купиш породисто куче – плащаш данък от 500-1000 евро на година. Ако осиновиш от приют – безплатно.

Нужни са и много строги наказания за изоставяне на животно – изхвърлянето на куче трябва да бъде престъпление с реални глоби (5000+ евро), а не глоба от 20 или 50 евро, за които стопанинът дори не би се замислил.

Много важна стъпка е и пълната забрана на продажба на кучета в магазини и онлайн. Само лицензирани развъдници със строг контрол. Никакви OLX обяви за продажба на кученца.

Кастрацията трябва да е масова и да е безплатна. Правителството да финансира 100% от разходите за кастрация на домашни кучета. Без извинения.

Кучетата, уловени на улицата, НЕ се връщат на улицата. Или се осигурява осиновяване или хуманни приюти с достойни условия за живот. Моделът на връщане на улицата трябва да се прекрати.

Трябва да има постоянна мационална кампания за промяна на културата. Телевизионна, радио, новини и онлайн кампания: „Осинови, не купувай“. Подкрепена от знаменитости, спортисти, влиятелни личности.

Има ли надежда в България нещо да се промени?

Реалистично погледнато, в близко бъдеще такава надежда няма. Защото проблемът не е технически – той е културен и политически.

Решаването на проблема с бездомните кучета изисква политическа воля, каквато в момента липсва, значителни бюджетни средства, каквито също липсват, културна промяна, която става бавно и трудно.

Не на последно място е необходимо и обществено съгласие, а хората също са разделени. Повечето излизат от входа и влизат в автомобила си, не прекарват и 5 минути на вън. Те не виждат как тези животни живеят на улицата и го наричат “естествена среда”.

България няма план с описани конкретни мерки и срокове как да се справи с проблема, но предвижда различни мерки за контрол над домашните любимци, сред които и ограничение в техния брой. Това обаче е само на хартия, а реалността е нещо съвсем различно.

Въпреки огромните усилия на доброволци и организации, реалността е жестока: огромна част от тези животни прекарват годините си в приютите или спят под тераси и по поляните под блоковете, нахапани от кърлежи..

Морален провал на едно общество

Начинът, по който дадено общество се отнася към най-уязвимите си членове – към животните, към бездомните, към децата, към възрастните, към малцинствата – разкрива истинските му ценности.

Мариане Тийме, лидерът на Партията за животните, смята, че има корелация между това как обществото се отнася към животните си с това как се отнася към гражданите си. Тя вярва, че „има пряка връзка между насилието срещу животни и насилието срещу хора“.

България има избор. Можем да продължим с настоящата система – половинчати мерки, недостатъчно финансиране, културна инертност – и да гледаме как всяка година десетки хиляди кучета се раждат и умират на улицата в страдание.

Или можем да направим това, което Нидерландия и куп други европейски страни направиха преди десетилетия – да решим проблема с комплексен подход, с политическа воля, с нужното финансиране и с културна промяна.

Въпросът не е дали можем. Въпросът е дали искаме. И като гледаме цифрите – 22% осиновяване, 35 000 бездомни кучета, десетилетия без реален прогрес – отговорът засега изглежда обезсърчително ясен.