Аспарух Николов представи романа си „Валс“ на 20 октомври в аулата на НАТФИЗ в София. Срещата събра представители на театъра, литературата и киното, които говориха за езика, структурата и човешките теми в книгата. Авторът определи писането като начин за общуване, а участниците в представянето откроиха кинематографичния характер на прозата.
Роман за поколения и исторически промени
Николов е режисьор, писател, изследовател, преподавател в НАТФИЗ и продуцент. По време на премиерата той каза, че словото позволява на хората да достигат един до друг. Според автора именно желанието да сподели нещо с читателите поддържа смисъла на писането, дори когато думите могат да бъдат използвани неправилно.
Романът проследява събития от 50-те години на XX век до съвремието, като действието се разгръща в България, Европа и Китай. Съдбите на героите се преплитат около АЕЦ „Белене“, а историята на остров Персин е представена през последователните му превръщания. Издателите свързват книгата с усещането на младите хора, че бъдещето им е отнето.
Юрий Дачев определи „Валс“ като откровена книга, която не се стреми да следва пазарни очаквания. По думите му повествованието събира тревогите, заблудите и грешките на няколко поколения. Той подчерта, че богатството на българския език и ритъмът на текста създават проза, която лесно може да бъде пренесена на екрана.
Слово, образи и музика на премиерата
Режисьорът Деян Драганов, който е учил при Николов, каза, че книгата може не само да се чете, но и да се види и чуе. Според него отделните фрагменти изграждат сцени, а романът търси устойчивото човешко у човека независимо от историческите промени.
Издателят Пламен Тотев посочи, че още в началните страници е усетил красотата на езика и кинематографичността на творбата. Откъси прочетоха Деян Драганов и Мариела Костова, която препоръча книгата да бъде възприемана бавно и задълбочено.
Представянето беше допълнено от изпълнение на българския тенор Антонио Паторозлиев. Така литературната среща съчета разговор за романа, четене на откъси и музика. „Валс“ поставя в центъра си поколения, които преминават през обществени и нравствени сътресения, като запазват в себе си едни и същи човешки чувства.
