Черна гора и Хърватия трябва да решават спорните двустранни въпроси чрез диалог, без те да се превръщат в пречка за европейската интеграция на Подгорица. Това заяви черногорският президент Яков Милатович след среща със словенския си колега Наташа Пирц Мусар. Двамата обсъдиха подкрепата на Словения за членството на Черна гора в Европейския съюз и опита на Любляна от присъединителния процес.
Подкрепа за европейския път на Черна гора
Милатович оцени високо позицията на Словения, която според него съчетава приятелство, принципност и готовност за практическа помощ. Той посочи, че словенският опит може да бъде полезен за успешното приключване на преговорите и за преодоляване на трудностите, съпътстващи присъединяването към ЕС.
Президентите са обсъдили конкретни начини за справяне с двустранните предизвикателства, възникващи по пътя към членството. Според Милатович отношенията с Хърватия трябва да се развиват в духа на добросъседството, при спазване на международното право и чрез пряк политически диалог.
Черногорският държавен глава подчерта, че нерешените въпроси не бива да забавят евроинтеграцията на страната. Като пример той посочи Словения, която не е използвала собствения си граничен спор с Хърватия, за да възпрепятства присъединяването на съседната държава към Шенгенската зона.
Хърватия поставя осем условия
В средата на октомври Загреб изпрати до държавите от ЕС документ с осем условия, които според хърватската страна Черна гора трябва да изпълни преди присъединяването си към съюза. Сред темите са обезщетенията за бивши задържани, издирването на 14 изчезнали лица и разследването на военни престъпления.
Хърватия настоява също за уреждане на имуществени претенции на свои граждани, продължаване на разговорите за морската граница и връщане на учебния кораб „Ядран“. В списъка са включени още въпроси, свързани с мемориална плоча в бившия лагер „Морин“ и с преименуването на плувен басейн в Котор.
Споровете поставят под напрежение амбицията на Подгорица да приключи преговорите в кратки срокове. Черна гора се стреми двустранните теми да бъдат разглеждани отделно от присъединителния процес, докато Хърватия настоява за осезаем напредък по тях преди финализирането на европейския път.
