Пакистан предупреди ООН, че използването на системи с изкуствен интелект без ефективна човешка преценка може да увеличи риска от военни грешки и внезапна ескалация на конфликти. Хушам Ахмед, делегат на страната в Първия комитет на Общото събрание, заяви това по време на обсъждане на заплахите за международния мир и сигурност.
Рискове при решенията за употреба на сила
Според Ахмед автоматизираните инструменти за насочване и подпомагане на военни решения вече се внедряват в мащаб, а не са само хипотетична възможност. Той предупреди, че липсата на човешки контрол може да доведе до погрешни оценки, да понижи прага за използване на сила и да затрудни спазването на международното хуманитарно право.
Пакистанският представител подчерта, че подобни технологии могат да съкратят опасно времето за реакция на военните командвания. Рискът е особено сериозен в региони, където конвенционалните и ядрените способности са тясно свързани и всяка грешна интерпретация може бързо да прерасне в по-широк конфликт.
„Решението за използване на ядрени оръжия трябва винаги да остане в човешки ръце“, заяви Ахмед. Той настоя възможностите и ограниченията на изкуствения интелект в ядреното и конвенционалното командване да бъдат разглеждани заедно, а не отделно.
Призив за правила под егидата на ООН
Ахмед призова за приобщаващи международни рамки, ръководени от ООН, които да определят как военните могат да използват системи с изкуствен интелект. По думите му глобалните правила трябва да предотвратят свиването на сроковете за вземане на решения до нива, при които човешката проверка става формална или невъзможна.
Темата за автономните оръжия и човешкия контрол вече е част от по-широки дискусии в рамките на ООН. Генералният секретар Антониу Гутериш призова държавите да приемат правно обвързващи ограничения за системи, способни да отнемат човешки живот без достатъчен човешки надзор.
Пакистанският делегат заяви, че инициативи извън системата на ООН не могат да заменят нейната легитимност, универсалност и възможност за участие на всички държави. В международните разговори все още няма съгласие дали са нужни задължителни забрани или поетапни доброволни мерки, но запазването на човешката отговорност при решенията за употреба на сила остава централен въпрос.
