Луис Инасио Лула да Силва започва четвърти мандат като президент на Бразилия през януари, след като спечели втория тур срещу десния сенатор Флавио Болсонаро. Макар икономиката да надхвърля част от очакванията, новото управление ще трябва да овладява растящия държавен дълг, високите лихви и инфлацията, както и да прокарва непопулярни промени в по-консервативен Конгрес.
Дългът и кредитът ограничават маневрите
Брутният държавен дълг вече е над 82% от брутния вътрешен продукт, след като за периода на настоящия мандат съотношението се е увеличило с повече от десет процентни пункта. По-високото задлъжняване оскъпява финансирането, а задължителните разходи оставят на федералното правителство възможност да преразпределя малко под 8% от бюджета.
Лула обещава да спазва действащите бюджетни ограничения, като същевременно настоява минималната заплата да расте по-бързо от инфлацията. Това автоматично увеличава и разходите за пенсии. Президентът свързва решението на проблема с по-силен растеж, но икономисти очакват по-бързо понижение на лихвите само при убедителен контрол върху разходите.
Основната лихва е 13,75%, а годишната инфлация достига 4,6% и остава малко над горната граница на допустимия диапазон. Задълженията тежат и върху частния сектор: просрочия имат близо 84 милиона граждани, както и около 9,3 милиона предприятия. Подготвяните облекчения могат да помогнат временно, но не решават проблема със скъпото кредитиране.
Реформите зависят от Конгреса
Президентът вероятно ще срещне сериозна съпротива при изпълнението на икономическата си програма. След изборите двете камари се очаква да останат под контрола на Либералната партия на Болсонаро и формациите, които я подкрепят. Това усложнява плановете за ограничаване на данъчните облекчения и за мерки, които биха увеличили ефективната данъчна тежест.
През 2023 г. Конгресът одобри мащабна промяна на данъчното облагане на потреблението. Новият данък върху добавената стойност трябва да започне да действа през януари 2027 г., но ставката все още не е обявена. Независими анализатори допускат тя да бъде около 28%, което може да предизвика силна обществена реакция.
Администрацията отложи и законопроекта за облагане на стоки, считани за вредни за здравето или околната среда, включително цигари и алкохол. Забавянето може да отложи очакваните приходи. На този фон ограничената подкрепа в Конгреса ще направи решаващи преговорите за бюджета, данъчната политика и социалните разходи.
