В края на октомври започват новите теренни проучвания на крепостта „Ряховец“ край Горна Оряховица. Дванадесетата кампания на обекта, определен като паметник с национално значение, ще бъде финансирана от Министерството на културата с близо 30 000 евро и се очаква да продължи до края на ноември. Археолозите ще насочат основните си усилия към средновековна църква и прилежащия ѝ некропол.
Археолозите продължават проучването на църквата
Ръководството на експедицията е поверено на Илиян Петракиев, археолог от Регионалния исторически музей във Велико Търново. Негов заместник ще бъде Мая Иванова, представител на музея в Горна Оряховица, а научното ръководство отново ще подпомага проф. д-р Хитко Вачев от великотърновската институция.
Работата в северната част на укрепеното селище започва през 2023 г. Там е открит еднокорабен храм с притвор, датиран между XII и XIV век, както и погребална зона. Досега са изследвани 54 гроба, включително на деца. Предстои да бъдат изяснени планът на сградата и границите на некропола.
Сред находките са бронзов енколпион, сребърни обеци, мъниста, текстилни останки, части от стенописна украса, архитектурни елементи и строителна керамика. Натрупаните данни се разглеждат като основа за бъдещ проект за консервация и представяне на църквата пред посетители.
Школата въвежда ученици в археологията
И през тази кампания ще продължи ученическата археологическа школа „Ряховец“. В нея ще се включат гимназисти от пет училища в Горна Оряховица, Велико Търново и Лясковец. Инициативата е създадена през 2016 г. и дава възможност на младежите да наблюдават и подпомагат реални теренни проучвания.
Финансовата подкрепа за школата отново идва и от местния бизнес. В предишни сезони участниците са се запознавали с археологическата документация, обработката на находки и методите за изследване на обекта, като инициативата съчетава практическо обучение с опазване на местното наследство.
Редовните разкопки на „Ряховец“ са започнали през 1985 г., прекъснали са през 1991 г., а са възобновени през 2015 г. Проучванията досега обхващат периоди от III–II хилядолетие пр.н.е. до XIII век. При тях са използвани археоботанични, археозоологични, антропологични и ДНК анализи, както и радиовъглеродно и археомагнитно датиране.
