Икономическият и социален съвет на България отхвърли предложението за 8% свиване на бюджета на Европейския съюз за периода 2028–2034 г. Според консенсусната позиция на работодатели, синдикати и граждански организации по-малката финансова рамка ще ограничи способността на ЕС да реагира устойчиво на икономически, социални и геополитически рискове. Съветът настоява преговорите да се ускорят, без да се отслабват ключови политики за сближаване и земеделие.
ИСС иска защита на основните европейски фондове
В декларацията си ИСС възразява срещу планираните съкращения за Европейския фонд за конкурентоспособност, програмата „Хоризонт Европа“ и Инструмента за свързаност. Намаленията са съответно 13%, близо 10% и 14%. Според съвета ограничаването на средствата за свързаност може да засегне икономическата сигурност, особено при повишената уязвимост на критичната инфраструктура.
Организацията не приема и намаляването на финансирането за Кохезионната политика и Общата селскостопанска политика. ИСС настоява развитието на селските райони да разполага с отделен бюджет, а Европейският социален фонд плюс да остане самостоятелен инструмент за заетост, социално приобщаване и придобиване на умения.
Съветът определя като непропорционално предложението за нови собствени ресурси, свързани с приходите от схемата за търговия с емисии и акцизите върху тютюневите изделия. Според ИСС подобен модел би натоварил по-силно по-малките държави, включително България. Организацията защитава и правилото N+3 за усвояване на средствата вместо планираното N+1.
Различията между държавите остават
Ирландското председателство предложи бюджетът за седемгодишния период да бъде намален с около 141 млрд. евро спрямо първоначалния проект на Европейската комисия. Това представлява свиване от приблизително 8%. Основните икономии са насочени към развитието, административните разходи и конкурентоспособността, което предизвика критики от различни групи държави.
Германия настоява за по-съществени съкращения, докато Франция защитава по-амбициозна финансова рамка. Париж определя създаването на нови европейски приходи като необходимо условие за споразумение. Европейската комисия е предложила няколко такива източника, сред които корекции на приходите от ETS и механизма за въглеродна корекция по границите.
ИСС подкрепя включването на Социалния план за климата и възможността държавите сами да решават дали да прехвърлят средства към национални и регионални планове. Съветът иска ETS2 да бъде отложена най-рано до 2030 г., както и да се отложат изискванията за емисиите на метан. Допълнителна подкрепа според него е нужна за източните райони на ЕС, включително Черноморския регион.
