Кристалина Георгиева предупреди, че страните извън веригата за изкуствения интелект и зависимите от внос на енергия рискуват да изостанат още повече. Управляващият директор на Международния валутен фонд направи оценката си на заключителна пресконференция след годишните срещи на фонда и Световната банка в Банкок на 17 октомври.
Георгиева определи световната икономика като устойчива, но посочи, че пред нея остават значителни рискове. Сред тях са упоритата инфлация, високият държавен дълг, климатичните заплахи, енергийните сътресения и несигурността около бързото развитие на изкуствения интелект.
По думите ѝ изкуственият интелект подкрепя растежа, но прекомерното разчитане на един двигател създава уязвимост. „Това е като да стоиш на един крак“, заяви Георгиева. Тя отбеляза, че разликите между икономиките се задълбочават според това дали държавите инвестират в технологии, изнасят енергия или са засегнати от войни.
На срещите е обсъдено и възможното влияние на изкуствения интелект върху световния растеж. Според оценки на МВФ правилното му използване може да добавя до 0,5 процентни пункта годишно, но ползите са концентрирани в ограничен брой държави и компании. Това увеличава риска от по-големи неравенства и финансови сътресения.
Георгиева призова правителствата да съчетават технологичните възможности с предпазни механизми за хората, бизнеса и държавите. Централните банки трябва да пазят ценовата стабилност, финансовите министерства да укрепват бюджетите, а регулаторите да следят задлъжнялостта, киберрисковете, измамите и небанковия финансов сектор.
Председателят на Международния паричен и финансов комитет и финансов министър на Саудитска Арабия Мохамед ал-Джаадан заяви, че войните, търговското напрежение и прекъсванията на транспортни маршрути имат последици далеч извън засегнатите региони. Той подчерта необходимостта от сигурни енергийни потоци, свободно корабоплаване и международна координация при преструктуриране на дългове.
Георгиева съобщи за нови ангажименти от над 100 милиона долара от 10 партньори за развитие на институционалния капацитет. Тя подчерта, че инфлацията тежи най-силно върху бедните, а държавите с ниски доходи отделят вече 14 процента от приходите си за обслужване на дълга спрямо 8 процента през последните години. МВФ настоява за бързо преструктуриране на неустойчивите задължения.
