Йосиф Цанков е имал вътрешна потребност да създава красива музика и да съхранява нейната чистота, каза тромбонистът Велислав Стоянов по повод 115 години от рождението на композитора. Внукът му определя музиката като най-прекия начин да се доближи до човек, когото познава най-вече чрез разказите на майка си. Цанков остава в историята като патриарх на българската шлагерна музика.
Музика, която свързва поколения
Според Стоянов именно огромната продуктивност и популярност на композитора са допринесли за създаването на специализирани състави, които да записват произведенията му в радиото. Той свързва ранното творчество на дядо си с любовен и романтичен наивитет, но откроява „Повей, ветре“ и „Приказка“ заради по-силния им драматизъм.
Певицата Мими Николова, за която Цанков пише „Когато луната изплува“, го определя като „великан“ и изключително интелигентен, благороден и всестранно развит композитор. Тя си спомня и за неговата щедрост, добронамереност и лек характер. Журналистката Валерия Велева го сравнява с Иван Вазов като водеща фигура в своята област.
Цанков е автор на над 500 песни и други произведения, сред които „Облаци бездомни“, „Песен моя, обич моя“, „Старите песни“ и „Пеят сто китари“. Негови песни изпълняват Лили Иванова, Паша Христова, Йорданка Христова, Мария Косева и Борис Христов. „Повей, ветре“ печели голямата награда на „Златният Орфей“ през 1970 г.
Композитор с широк културен хоризонт
Роден на 7 ноември 1911 г. в Русе, Цанков започва да свири на пиано на шест години, а на 11 прави първите си композиционни опити. Учи в „Робърт колеж“ в Истанбул, завършва право в Софийския университет и през 1930 г. създава първата си авторска песен „Ела с мен в Хавай“.
През 1936 г. той е сред основателите на Българското национално радио и основава квартет, носещ неговото име. Работи като композитор на театър „Одеон“, където създава оперети, а от 1951 г. до края на живота си е отговорен редактор в „Балкантон“. Наричат го българския Йохан Щраус заради валсовете, тангата и фокстротите му.
Йосиф Цанков умира в София на 21 октомври 1971 г., малко преди да навърши 60 години. Посмъртно е удостоен с орден „Стара планина“ – първа степен, а на негово име са учредени музикална награда и улица в столицата. Наследството му продължава да се преоткрива чрез записи, концерти и нови аранжименти.
