Японски учени установиха връзка между хормоналните показатели на котки и техните стопани, като по-високите нива на окситоцин при животните се свързват с по-нисък кортизол и по-малко негативни емоции при хората. Проучването на екип от Университета на Киото е проследило 29 котки и 19 собственици в продължение на около месец, но не доказва причинно-следствена връзка.
Хормони и ежедневна близост
Изследователите са анализирали проби от урина, за да измерят окситоцина и кортизола. Окситоцинът участва в социалната привързаност, а кортизолът е свързан със стресовата реакция. Резултатите показват, че по-високият окситоцин при стопаните обикновено съответства на по-високи стойности и при техните котки.
При животните с повече окситоцин стопаните са имали по-ниски нива на кортизол и по-рядко са описвали гняв, объркване, тревожност или потиснатост. Данните не показват ясна връзка между концентрациите на кортизол при котките и хората, което поставя акцента върху взаимодействието и социалната близост.
Разстоянието между животните и техните стопани е било проследявано чрез малки Bluetooth устройства, прикрепени към нашийниците. Хората, които прекарвали повече време физически близо до котките си, по-често съобщавали за енергичност и добро настроение. Продължителността на съвместното съжителство не била толкова показателна, колкото ежедневната близост.
Проучването има ясни ограничения
Ръководителката на изследването Сахо Такаги допуска, че галенето и други спокойни форми на контакт могат да повишават окситоцина и при двете страни. Според нея взаимното взаимодействие вероятно подпомага изграждането на връзката между човека и животното.
В отделен тест котките с по-високи нива на окситоцин по-охотно се приближавали до човек. Това наблюдение подкрепя идеята, че хормоналните показатели могат да са свързани с поведението, но само по себе си не показва дали промяната започва при котката или при стопанина.
Авторите подчертават, че извадката е малка, а част от анализите имат проучвателен характер. За да се установи причинност, хормоните трябва да бъдат измервани многократно преди и след конкретни взаимодействия, включително галене. Засега резултатите сочат към биологична основа на връзката човек–котка, без да доказват, че единият пряко променя хормоните или настроението на другия.
