Свлачищният участък между Кранево и курорта „Златни пясъци“ на север от Варна продължава да бъде най-голямото свлачище в България и според местната власт липсата на решение вече застрашава не само региона, но и свързаността на страната. Това коментира кметът на Аксаково Атанас Стоилов, според когото ако държавата не предприеме действия по укрепването му, движението на туристи, особено идващите от Румъния, може да бъде сериозно затруднено.
По думите му проблемът е не просто локален, а стратегически. „От състоянието на това трасе зависи свързаността на цяла България“, посочва Стоилов, като подчертава, че подобни проекти губят смисъл, ако не бъдат реализирани в рамките на една-две години след подготовката им.
Той изразява надежда въпросът отново да бъде поставен на вниманието на новите депутати и областния управител на Варна. Кметът на Аксаково предлага и по-целенасочен подход към свлачищните зони у нас.
Според него е нужна карта на приоритетните участъци, по която проблемните трасета да бъдат поддържани и наблюдавани постоянно. Стоилов настоява и за държавна стратегия, тъй като досега свлачищните процеси често са били оставяни на заден план.
Пример за това, по думите му, е и случаят със свлачището в Смолян, което дълго време дори не е било регистрирано като такова.
Именно заради подобни пропуски местните власти настояват проблемните райони да бъдат оценявани по-активно и да се търси дългосрочно решение, а не само реакция при вече настъпили щети.
Междувременно в община Балчик също отчетоха сериозен риск от свлачищни процеси. По приетата Програма за намаляване на риска от бедствия за периода 2026-2030 г. на територията на общината са регистрирани 43 свлачища с обща площ 9006.43 дка, от които 8 са активни и заемат 1153.85 дка.
Данните са по актуалния регистър на „Геозащита“ към 1 януари 2025 г., като през 2024 г. не са отчетени нови свлачищни процеси.
Програмата предвижда укрепване, наблюдение и контрол върху засегнатите терени, както и мерки за ограничаване на риска за хората и инфраструктурата. Така местната власт се опитва да намали опасността от бъдещи поражения и да повиши готовността за реакция при бедствия.
