През последната година инициативата на френския президент Еманюел Макрон за изграждане на т.нар. „пренесено възпиране“ (forward deterrence) или разширяване на френския ядрен чадър над Европа придоби съвсем конкретни измерения.
Франция промени ядрената си доктрина, за да позволи временно разполагане на френски ядрени самолети в съюзнически държави по време на кризи.
Франция не предлага класически американски „ядрен щит“, а по-скоро изгражда кръг от държави, които са готови да си сътрудничат стратегически и да допринасят финансово.
Кои страни са заявили желание и участват в процеса?
Към момента се е оформило ядро от европейски държави, които активно участват в разговорите, подписали са двустранни споразумения за отбрана или са изразили официална готовност да се включат в инициативата.
Германия, Белгия и Полша официално обявиха готовност да участват и да съфинансират разширяването на френския ядрен възпиращ капацитет. Полша по-конкретно подписа мащабен договор за сигурност с Франция.
Великобритания задълбочи ядреното си сътрудничество с Париж чрез съвместни патрули на ядрени подводници и координация на доктрините.
Норвегия подписа стратегическото „Споразумение от Нарвик“, с което официално се доближи до френската инициатива за сигурност.
Нидерландия, Дания и Гърция също са част от първоначалната група държави, включени в процеса на консултации и засилено военно партньорство с Париж.
Швеция и Финландия проявяват сериозен интерес, въпреки че заедно с Балтийските страни остават по-предпазливи и продължават да разчитат основно на ядрения чадър на НАТО и САЩ.
България сред тях ли е?
Накратко, към момента България не е сред страните, които официално са заявили желание да попаднат под френския ядрен чадър или участват в новата рамка за „пренесено възпиране“.
Българската официална позиция и стратегическа рамка за сигурност остават изцяло и безкомпромисно обвързани с НАТО и ядрените гаранции на САЩ.
София не е подписвала двустранни споразумения с Париж в тази специфична сфера и до момента не е заемала активна позиция в дебатите за споделяне на френския ядрен капацитет.
За разлика от страни като Полша или Румъния, които търсят многопластови гаранции (и от САЩ, и от европейските си партньори), България запазва по-пасивна и консервативна линия, разчитайки на колективната отбрана по Член 5 от Вашингтонския договор.
Дали политиката на България по отношение на отбраната няма да се промени и няма да се преориентира към европейските партньори, това никой не може да предскаже.
