Русия и САЩ блокираха взаимно два проекта за резолюции относно Западна Сахара в Съвета за сигурност на ООН на 30 октомври, оставяйки мироопазващата мисия в региона без удължен мандат само ден преди изтичането на настоящия. Така спорът около бъдещия статут на територията прерасна в необичайно противопоставяне между постоянни членове на съвета.
Вашингтон подкрепи плана на Мароко
Американският проект предвиждаше мандатът на мисията да бъде удължен с още една година, но с промени в нейното име и функции. Препратката към организиране на референдум трябваше да отпадне, а военният компонент да бъде съкратен. Планът за широка автономия под марокански суверенитет щеше да бъде посочен като единствена основа за преговори.
Текстът получи 11 гласа „за“, но Русия гласува „против“, а Китай, Пакистан и Сомалия се въздържаха. Руският постоянен представител в ООН Василий Небензя заяви, че съветът не трябва предварително да предрешава въпроси, свързани със суверенитета, и определи американския подход като едностранчив.
Франция и Великобритания подкрепиха американската инициатива, както и мароканското предложение за автономия. Миналогодишна резолюция вече беше определила този план като основа на политическия процес, което представляваше сериозен удар за стремежа на Фронта „Полисарио“ към независимост.
Мисията остава без сигурно продължение
След руското вето САЩ блокираха конкурентния руски проект. Той предвиждаше обикновено едногодишно продължаване на мандата без промяна в името или задачите на мисията. Само три държави го подкрепиха, докато 11 членове се въздържаха, поради което текстът не събра необходимите девет гласа.
Мисията на ООН е създадена след прекратяването на огъня през 1991 г. с цел да наблюдава споразумението и да подпомогне подготовката на референдум. Вотът така и не се състоя заради разногласията кои жители имат право да участват. В състава ѝ има 155 военнослужещи, а годишният бюджет е около 62 милиона долара.
Конфликтът продължава близо половин век, след като Испания се оттегля от територията през 1976 г. Мароко контролира по-голямата част от Западна Сахара и я определя като свои „южни провинции“, докато „Полисарио“, базиран в Алжир, настоява за независима държава. Според „Оксфам“ загубата на наблюдателните и деескалационните функции може да засили рисковете за сигурността и цивилното население.
