Румъния остава водещ производител на сливи в Европа, но голяма част от реколтата не стига до пазара като сладко, компот или мармалад. През 2024 г. страната е произвела близо 600 000 тона, а около 80 процента от плодовете са насочени към дестилация. Така сливите най-често се превръщат в традиционната румънска „цуйка“, вместо в продукти с по-дълъг срок на съхранение.
Традиция, консервиране и семейно производство
В райони като Арджеш и Вълча производството на сливова ракия е дълбоко свързано с бита на малките стопанства. За семействата това е обичай, който се предава през поколенията, но и практично решение за бързо развалящия се плод. Домашната напитка често се поднася при посрещане на гости и заема място в местните социални ритуали.
Икономистът Кристиан Насуля посочва, че предпочитанието към алкохолната преработка показва кое приложение производителите и потребителите смятат за най-ценно. Социологът Михня Преотеси допълва, че споделянето на ракия с гости е елемент от общуването, особено сред мъжете в традиционните общности.
Румънското производство има значителен мащаб и в международен план. Данните за 2024 г. сочат реколта от около 602 600 тона, което поставя страната сред водещите производители в света и на първо място в Европейския съюз. Сливовите дръвчета съставляват приблизително 45 процента от овощните дървета в страната.
Преработката може да увеличи приходите
Според специалисти по-широкото производство на трайни храни би могло да донесе по-висока добавена стойност на стопаните. Сред възможностите са плодово масло, конфитюр, компот, сладка и сушени сливи, които могат да се продават през цялата година, независимо от краткия сезон на прясната реколта.
Мадалина Бутак от Института за изследвания и развитие в овощарството в Питещ-Мъръчинени подчертава, че сушените сливи са особено перспективни заради високото си съдържание на антиоксиданти. Тя припомня и традиционното приготвяне на различни сладка и компоти, което би могло да бъде възстановено в по-организиран търговски мащаб.
Секторът обаче е силно раздробен, тъй като през последните години са се увеличили малките стопанства. Според Бутак създаването на кооперативи би улеснило събирането, преработката и реализацията на продукцията. Така по-голяма част от реколтата може да се превърне в конкурентни храни, а не само в дестилат.
