Замърсяването с живак може да отслаби способността на крокодилите да реагират на опасности, показва ново изследване на екипи от Виенския университет и Виенския ветеринарномедицински университет, публикувано на 4 ноември 2026 г. в списание „Communications Biology“. Анализът обхваща диви гладкочели каймани във френската част на Гвиана и свързва по-високото съдържание на метала в кръвта с по-слаба хормонална реакция при стрес.
Живакът променя хормоналния отговор
Учените са изследвали как организмът на кайманите отделя кортикостерон — хормон, който помага за бързото мобилизиране на енергия при заплаха. При животните с повече живак в кръвта пиковото повишение на този хормон е било по-малко по време на стандартизирани стресови изпитвания.
Стресовата реакция се управлява от връзката между хипоталамуса, хипофизата и надбъбречните жлези. Изследователите смятат, че металът може да нарушава действието на глюкокортикоидния рецептор, който участва в тази система, и така да намалява нейната гъвкавост при внезапни промени.
Юргими Льомер от Виенския университет определя откритието като значим риск за защитата на крокодиловите видове. Достатъчно силният и навременен хормонален отговор е нужен на животните, за да се справят с хищници, неблагоприятно време и човешко присъствие в местообитанията им.
Добивът на злато замърсява тропическите екосистеми
В незаконните и дребномащабни златодобивни дейности живакът се използва за свързване на златото с други материали. След обработката отпадъците и изпаренията могат да попаднат във въздуха, почвата и водата. Международната конвенция „Минамата“ определя този сектор като най-големия източник на антропогенни емисии и освобождавания на живак.
Металът се задържа в екосистемите, а бактерии могат да го превръщат в метилживак — форма, която се натрупва и усилва по хранителните вериги. Затова големите хищници, които живеят дълго, постепенно могат да понесат по-високо натоварване чрез храната си, дори когато замърсяването във водата изглежда ограничено.
Сходната уязвимост на хормоналния рецептор при различни крокодилови видове подсказва, че рискът не се ограничава до Френска Гвиана. Концентрациите, при които са отчетени нарушения, се срещат и при други популации по света, което поставя опазването на влажните тропически местообитания и контрола върху живака сред бъдещите приоритети.
