Около 40% избирателна активност, или между 2,6 и 2,7 милиона гласоподаватели, се очаква на президентските избори в неделя. Това показва национално проучване, проведено между 18 и 22 октомври 2026 г. сред 1000 пълнолетни граждани. Делът е малко по-висок от отчетените в началото на кампанията 37%, но остава под прогнозата от друго изследване, според което 47% заявяват намерение да гласуват.
Йотова и Вълчев запазват преднината
Кандидат-президентската двойка Илияна Йотова – Кирил Вълчев продължава да води сред твърдо решилите да упражнят правото си на глас. Подкрепата за нея е 41,1%, като спрямо началото на кампанията е отчетен статистически значим спад. Данните показват, че част от избирателите все още преценяват окончателния си избор.
На второ място се нареждат Андрей Гюров и Георги Кандев с 28,3%. Трети са Костадин Костадинов и Петър Волгин с 12,8%. И двете двойки увеличават дела си в хода на кампанията, което свива разликата между водещите кандидати до 12,8 процентни пункта.
Следващите позиции заемат Радостин Василев с 3,9%, Иван Христанов с 3,6% и Ивелин Михайлов с 3,4%. Те също отбелязват ръст, но остават на значителна дистанция от основните претенденти. Отделно проучване поставя Йотова – Вълчев на 45,9%, а Гюров – Кандев на 27,8% сред заявилите, че ще гласуват.
Повечето избиратели вече са направили избор
Проучването отчита по-голяма стабилизация на предпочитанията в сравнение с края на септември. Тогава всеки трети анкетиран е допускал промяна на избора си. Сега всеки пети вече заявява категорично решение, докато 17% посочват, че ще определят предпочитанието си в оставащите дни.
Най-висок дял на колебаещи се има сред избирателите, подкрепили през април ДПС и ГЕРБ, следвани от гласувалите за „Прогресивна България“. Това означава, че мобилизацията на тези групи може да повлияе върху действителната активност и разпределението на гласовете.
Отношението към действията на правителството след атаките с дронове в Черно море също разделя обществото. 19% оценяват реакцията като напълно адекватна, 37% очакват по-активно съдействие от ЕС и НАТО, а 24% смятат, че кабинетът е трябвало да запази пълен неутралитет.
