Германската промишленост насочва сравнително малка част от научните си разходи към високотехнологични сектори, показва анализ на мюнхенския институт „Ифо“, обхванал 18 държави от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие. През 2023 г. делът е бил около 20 процента, докато в САЩ е достигнал 68 процента, а във Франция – 46 процента. Данните сочат пропуснат потенциал за средносрочен растеж.
Германия остава зависима от традиционната индустрия
Сред високотехнологичните направления, включени в сравнението, са фармацевтиката, производството на полупроводници и авиокосмическата индустрия. В Германия обаче приблизително три четвърти от промишлените средства за научноизследователска и развойна дейност се влагат в среднотехнологични области като автомобилостроенето, машиностроенето и химическата промишленост.
Разликата спрямо водещите страни се е разширила през последните десетилетия. В Германия делът на високотехнологичните отрасли в индустриалните изследователски разходи е намалял от 32 процента през 1995 г. до около 20 процента през 2023 г. За същия период американският показател се е повишил от 57 на 68 процента.
Оливер Фалк, който ръководи звеното на „Ифо“ за иновационна икономика и цифрова трансформация, посочва, че германският модел продължава да поставя акцент върху утвърдени промишлени отрасли. Според него държавите с по-силно присъствие на високите технологии обичайно постигат по-добра икономическа динамика, дори при отчитане на общия размер на инвестициите.
По-високият технологичен дял е свързан с растеж
Изследването установява връзка между структурата на научните разходи и последващото развитие на икономиката. При увеличение на дела на високотехнологичните отрасли с 10 процентни пункта реалният ръст на дохода на човек през следващите пет години е средно с малко под половин процентен пункт годишно по-висок.
Авторите правят и изчисление за Германия. Ако през 2023 г. високотехнологичните дейности са представлявали 38 процента от индустриалните изследователски разходи – равнището на международното сравнение – вместо отчетените 20 процента, средногодишният ръст на БВП на човек би могъл да бъде приблизително с 0,9 процентни пункта по-висок в средносрочен период.
Ючън Го от „Ифо“ заявява, че политиката не трябва да се съсредоточава единствено върху общия обем на финансирането. Според него са нужни условия за повече рискови технологични проекти, включително стимулиращо иновациите данъчно облагане и по-лесен достъп до рисков капитал. Германия вече прилага данъчни облекчения за научноизследователска дейност, чийто максимален размер е увеличен за разходи след края на 2025 г.
