Президентските избори в България ще завършат с балотаж на 1 ноември, след като нито една от кандидат-президентските двойки не събра необходимото мнозинство на първия тур. Илияна Йотова и Андрей Гюров заеха първите две позиции според публикуваните екзитполове, а ниската активност открои дълбокото недоверие към политическите институции и умората на избирателите.
Йотова води, но без решаваща преднина
Данните от различни проучвания поставят двойката Илияна Йотова – Кирил Вълчев на първо място с резултат около 35 процента. Андрей Гюров и Георги Кандев получават приблизително 32 процента, което очертава балотаж с малка разлика между двамата водещи претенденти.
Вторият тур ще покаже дали Гюров може да привлече гласове от отпадналите кандидати. Петдесетгодишният политик е подкрепен от реформаторски настроената либерално-консервативна опозиция и се представя като прозападен кандидат. Разпределението на гласовете от първия тур ще бъде решаващо за крайния резултат.
Йотова заема президентския пост от края на януари, след като Румен Радев подаде оставка, за да участва в предсрочни парламентарни избори. Ако спечели, тя ще стане първият президент на България, избран чрез вот след встъпването си в длъжността по този начин.
Украйна, Черно море и цените в центъра на кампанията
Предизборният дебат премина основно под знака на войната в Украйна и сигурността в Черно море. Йотова не поставя под въпрос членството на България в Европейския съюз и НАТО, но се противопоставя на продължаването на военната помощ за Киев и настоява за преговори между Москва и Киев.
Опасенията в страната се засилиха след нападения с дронове срещу търговски кораби край българското крайбрежие. Случаите насочиха вниманието към рисковете от разширяване на бойните действия и към необходимостта от по-ясни мерки за защита на морската инфраструктура и корабоплаването.
Ниската избирателна активност беше другият отличителен белег на вота. Към обед тя достигна 5,8 процента, а към 17 часа – 18,3 процента според публикуваните междинни оценки. Кампанията засегна и поскъпването на енергията и инфлацията, които продължават да натоварват домакинствата, особено в селските райони.
