Международният валутен фонд очаква икономиките на Близкия изток, Северна Африка и Пакистан да се свият с 1,3% през 2026 г. заради последиците от войната между САЩ и Израел и Иран. Според прогнозата, публикувана на 22 октомври, регионът може да отбележи рязко възстановяване с ръст от 6,6% през 2027 г., ако производството и търговията постепенно се нормализират.
Енергетиката и търговията понасят основния удар
Фондът посочва, че конфликтът засяга едновременно производството на енергия, корабоплаването, туризма, търговските потоци и доверието на бизнеса и потребителите. Най-силно са изложени държавите износителки на петрол, при които прекъсванията в добива и транспорта ограничават както икономическата активност, така и приходите.
Петроло-вносителките се оказват по-устойчиви благодарение на вътрешното търсене, паричните преводи от граждани в чужбина и туристическите потоци. Подкрепа дават също по-благоприятните финансови условия и мерките, с които правителствата ограничават прехвърлянето на по-високите цени на суровините към домакинствата.
Базовият сценарий на МВФ предполага конфликтът да се успокои в началото на 2027 г., а търговията да се възстановява постепенно през годината. Производството в региона обаче вероятно ще остане под равнищата, очаквани преди войната, а институцията определя несигурността около прогнозата като изключително висока.
Рисковете остават значителни
Допълнителни прекъсвания на енергийното производство или на ключови търговски маршрути могат да доведат до ново поскъпване на енергията и до по-слаб растеж. МВФ предупреждава и за възможно влошаване на външните финансови условия, ако инфлационните и фискалните рискове доведат до по-високи водещи лихви.
Отделен риск е преоценката от инвеститорите на очакванията за повишаване на производителността чрез изкуствения интелект. Подобна промяна би могла да ограничи финансирането и да засили натиска върху икономиките, които вече са изправени пред по-високи разходи и нестабилна външна среда.
За Кавказ и Централна Азия МВФ прогнозира по-умерен, но устойчив растеж от 5,2% през 2026 г. и 5% през 2027 г. Институцията призовава правителствата да пазят ценовата стабилност, фискалната устойчивост и независимостта на централните банки, както и да ускорят реформите за по-висока производителност и повече работни места.
