Проектобюджетът за 2027 г. предвижда МРРБ да поеме допълнителни разходни ангажименти за 1 млрд. евро, заяви депутатът от „Демократична България“ Мартин Димитров преди заседанието на парламентарната Комисия по бюджет и финанси. На него бюджетните законопроекти трябва да бъдат обсъдени на първо четене. Според Димитров сумата е добавена във внесения вариант, без да са посочени мотиви за предназначението ѝ.
Депутатът поиска обяснение за бъдещите плащания
По думите на Димитров новата възможност не е присъствала във варианта, представен по-рано пред Министерството на финансите. Тя позволява на Министерството на регионалното развитие и благоустройството да сключва договори през 2027 г., докато плащанията по тях бъдат извършвани през 2028 и 2029 г.
Представителят на „Демократична България“ определи разпоредбата като „най-скандалния празен чек“. Според него Народното събрание трябва да получи ясна информация за проектите, дейностите и конкретните нужди, за които ще бъдат поети ангажиментите.
Димитров обърна внимание и на отделен текст в законопроекта, който според него изважда тези бъдещи задължения от общите лимити. Така, по думите му, се създава възможност за поемане на значителен финансов ангажимент, без той да бъде разглеждан в стандартните ограничения на бюджетната рамка.
Бюджетът влиза в парламентарна процедура
Критиката беше отправена в деня, когато проектът за държавния бюджет за 2027 г. започна парламентарното си разглеждане. В макрорамката са заложени приходи от над 51 млрд. евро и разходи от около 55,9 млрд. евро, а планираният касов дефицит е 4,9 млрд. евро, или 3,5% от брутния вътрешен продукт.
Правителствените разчети предвиждат и нов държавен дълг до 8,6 млрд. евро през 2027 г. От тази сума част е предназначена за рефинансиране на падежиращи задължения, покриване на дефицита и осигуряване на ликвидност за фискалния резерв. На начислена основа недостигът е изчислен на 4,2% от БВП.
„Управляващите харчат като луд с картечница и нямат никакво намерение да решат проблемите с бюджетния дефицит“, заяви Мартин Димитров. След обсъждането в комисията проектозаконът предстои да бъде внесен за гласуване на първо четене в пленарната зала, където депутатите ще могат да предлагат промени между двете четения.

















