Опрощаването на държавен дълг отново е част от политическия разговор във Франция преди президентските избори през 2027 г. Лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон предлага да бъде заличена частта от френските задължения, притежавана чрез Европейската централна банка, която възлиза на около 19 процента от общия дълг. Идеята предизвиква спор за ползите, рисковете и ограниченията на европейските правила.
Историческите примери дават различни резултати
След Първата световна война Франция се оказва с огромни разходи и разчита на германските репарации, но Берлин спира плащанията. През 1928 г. правителството на Реймон Поанкаре обезценява франка с приблизително 80 процента. Така стойността на златните резерви нараства в новата парична единица и държавата успява да уреди задълженията си към централната банка.
Мярката обаче е съпътствана от строги бюджетни ограничения и не води до очакваното трайно укрепване. Връщането към златния стандарт ограничава възможностите за парично финансиране, а според икономиста Ерик Моне последвалото развитие допринася за задълбочаването на кризата във Франция.
Друг прецедент е отказът на Париж през 1932 г. да възобнови плащанията по военните си задължения към САЩ и Великобритания. Дългът към Вашингтон е оценяван на около 25 процента от френския БВП. Въпреки това частните кредитори не прекъсват достъпа на страната до финансовите пазари, тъй като спорът е основно междудържавен.
Споразумението за Германия остава най-успешният пример
На 27 февруари 1953 г. в Лондон е подписано споразумение за външния дълг на Западна Германия. След седем години преговори задълженията са намалени приблизително наполовина, а останалите плащания са разсрочени при по-благоприятни условия. САЩ опрощават 63 процента от вземанията си, Франция и Великобритания – 25 процента, а частните кредитори – 40 процента.
Изследванията свързват облекчението с разширяване на възможностите за публични инвестиции, по-ниски разходи по заемите и стабилизиране на инфлацията. Историкът Тобиас Щрауман смята, че без тази договореност германското икономическо и демократично възстановяване би било значително по-трудно.
Случаят с Франция днес е различен, защото страната е богата държава в мирно време и е част от интегрирана еврозона. Председателката на ЕЦБ Кристин Лагард определи предложението на Меланшон като юридически невъзможно и финансово опасно, като посочи забраната за пряко финансиране на правителства в член 123 от Договора за функционирането на ЕС. Историческите примери показват, че опрощаването работи най-добре като част от широко договорено решение на дълбока криза, а не като самостоятелна политическа мярка.
