Експерти предупреждават: прекомерната регулация задушава европейския бизнес и изостава конкурентоспособността на ЕС
Докато Европейският съюз се гордее с приемането на първия в света всеобхватен закон за изкуствения интелект, нарастващ брой експерти предупреждават, че блокът губи конкурентоспособност заради регулаторна тежест, която задушава иновациите и възпира бизнеса.
Иво Емануилов, ръководител на лабораторията за експериментална регулация и цифрова политика в института GATE, който е сред експертните участници в разработката на Кодекса за поведение на изкуствения интелект, очертава сериозни проблеми в подхода на Европа към регулацията на AI.
Регулаторната криза на Европа
„Регулацията на изкуствения интелект следва да бъде преди всичко съобразена с реалните рискове, които разработването и използването на тази технология предоставят, но също така и с глобалната реалност“, обяснява Емануилов в интервю за Bulgaria ON AIR.
Експертът напомня, че на всеки 6-7 години излизат критични доклади за това как ЕС изостава в основната си цел – икономическата интеграция на държавите членки.
В основата на тази интеграция стоят иновациите, но в последните години проблемът е начинът, по който се пишат регулаторните мерки.
Задушаваща регулаторна тежест
„Те не са съобразени с пазарната реалност и това, че Европа има нужда да облекчи тежестта, която тези регламенти поставят върху бизнеса“, подчертава Емануилов.
Цифрите са шокиращи: в последните 10 години са приети 10 регламента, които касаят изцяло разработването на цифрови технологии.
Регулаторната тежест в Европа е толкова съществена, че според скорошно проучване на Международния валутен фонд (МВФ), бариерите, които съществуват във вътрешния пазар на Съюза, се равняват на 44% мита върху стоките и 110% мита върху услугите.
Липсата на дързост
„Блокът няма дързост да предприеме по-сериозна крачка и да каже, че правилата, които задушават бизнеса, следва да бъдат радикално променени“, категоричен е Емануилов.
Това липсващо политическо мъжество струва скъпо на Европа. Вътрешните бариери на ЕС ограничават търговията между страните членки до по-малко от половината от нивото на търговията между американските щати.
С преминаването на икономическата активност към сектора на услугите, който представлява около 70% от БВП на ЕС, цялостното въздействие на тези бариери върху растежа става още по-тежко.
AI регулацията: фокус върху реалните рискове
„Най-големият фокус в момента при регулирането на изкуствения интелект следва да бъде поставен върху реалните рискове, които AI създава при използването му“, настоява Емануилов.
Проблемът е, че голяма част от правилата са написани по начин, който изисква мултидисциплинарна експертиза, но често не отчитат практическите предизвикателства пред бизнеса.
Законът за AI на ЕС: амбициозен, но тежък
Законът за изкуствения интелект на ЕС (AI Act), влязъл в сила на 1 август 2024 година, е най-значимото законодателство в света, регулиращо изкуствения интелект.
Той въвежда рисков подход с четири нива: неприемливи, високорискови, ограничен риск и минимален/никакъв риск.
За високорисковите AI системи – като тези, използвани в критична инфраструктура, правоприлагане, заетост или кредитиране – са предвидени строги изисквания: оценка на риска, управление на данни, документация, водене на записи, тестване и човешки надзор.
Несъответствието с AI Act може да доведе до глоби до 35 милиона евро или 7% от глобалния годишен оборот, което и да е по-високо.
Преходните периоди – двуостро оръжие
Макар законът да предвижда преходни периоди за съответствие – 6 месеца за забранени AI системи, 12 месеца за определени изисквания за модели с общо предназначение и 24 месеца за пълно законодателно съответствие – експерти предупреждават, че дори тези срокове може да са недостатъчни.
„Две години е минималният период, от който една организация се нуждае, за да се подготви за AI Act, и мнозина ще се борят да постигнат това“, предупреждава Ричард Бенжамин от OdiseIA.
Сравнение с GDPR
Подобно на Общия регламент за защита на данните (GDPR), който демонстрира как ЕС може да „демонстрира своето регулаторно влияние за налагане на най-добри практики за поверителност на данните“ на глобално ниво, с AI Act блокът отново се опитва да възпроизведе този подход, но за изкуствения интелект.
Проблемът е, че разходите за съответствие с GDPR, например, са намалили печалбите на малките европейски технологични фирми с до 12%. Натрупването на нови регулации върху вече тежка регулаторна среда заплашва да задуши иновациите още повече.
Липсва пълна интеграция на Единния пазар
Парадоксът на Европа е очевиден: докато вътрешните бариери остават високи, външните бариери паднаха с глобализацията.
Европейските компании търсят растеж навън, за да компенсират липсата на домашен растеж, а вносът става сравнително по-привлекателен.
От 1999 година насам търговията като дял от БВП нарасна от 31% на 55% в еврозоната, докато в Китай тя се повиши от 34% на 37%, а в САЩ – от 23% на само 25%. Тази откритост беше актив в глобализиращия се свят, но сега се е превърнала в уязвимост.
Какво трябва да се направи?
МВФ препоръчва редица мерки за премахване на вътрешните бариери:
- Отваряне на защитени сектори като финансови услуги, телекомуникации и електроенергетика за повече чуждестранни конкуренти
- Подобрения в граничната инфраструктура
- Хармонизирани правила за фирмите, опериращи в различни юрисдикции
- Създаване на съюз на капиталовите пазари
Според изчисленията на фонда, ако вътрешните търговски бариери в производството на ЕС бъдат намалени до нивата в САЩ, производителността на труда би се увеличила с 7% за седем години.
Сигнали за промяна?
През последните месеци има признаци, че гледната точка на Драги за дерегулация печели терен.
Европейската комисия обяви отслабване на Директивата за корпоративна устойчивост в отчетността (CSRD) и Директивата за дължима грижа при корпоративната устойчивост (CSDDD).
В края на 2025 година се очаква:
- Публична консултация за предизвикателствата в процеса на прилагане на AI Act
- „Проверка за пригодност“ на законодателството в областта на цифровата политика
- „Пакет за опростяване на цифровото законодателство“
Между регулация и конкурентоспособност
Европа стои пред критичен избор. От една страна, стремежът към етичен и отговорен AI е похвален.
От друга обаче, прекомерната регулация заплашва да превърне континента в технологична периферия, докато Съединените щати и Китай бързо напредват в областта на изкуствения интелект.
„Най-големият фокус в момента при регулирането на изкуствения интелект следва да бъде поставен върху реалните рискове, които AI създава при използването му“, припомня Емануилов.
Въпросът не е дали да има регулация, а как тя да бъде съобразена с пазарната реалност, така че да защитава гражданите, без да задушава иновациите.
Докато Европа не намери този баланс и не събере дързостта радикално да промени правилата, които задушават бизнеса, тя ще продължава да изостава в глобалната надпревара за лидерство в изкуствения интелект.
/ Източници:
- Bulgaria ON AIR, интервю с Иво Емануилов, GATE Institute
- International Monetary Fund (IMF) – Regional Economic Outlook: Europe 2024
- European Commission – AI Act (Regulation EU 2024/1689)
- MIT Sloan Management Review – Organizations Face Challenges in Timely Compliance With the EU AI Act
- CNBC – EU AI Act goes into effect
- White & Case – Long awaited EU AI Act becomes law
- Mario Draghi – „Forget the US – Europe has successfully put tariffs on itself“, Financial Times /
