Последните седмици бележат ява промяна в международната обстановка, като Владимир Путин се оказва все по-притиснат в стратегически затруднения.
След повече три години пълномащабна война в Украйна, възможностите на Кремъл за маневри значително намаляват, докато западният свят и неговите съюзници непрекъснато усилват натиска.
Промяна в американския подход
Големите усилия на администрацията на Доналд Тръмп за постигане на мирно решение чрез интензивна дипломация не доведоха до осезаем резултат. Това принуди Вашингтон към рязка промяна в тона и стратегията.
В серия от изявления президентът Тръмп категорично предупреди Москва за „последствия“ в случай на продължаване на атаките срещу граждански обекти, определяйки преговорите с руския лидер като „напълно безрезултатни“.
Все по-силна подкрепа от страна на Турция
Натискът върху Москва не идва само от САЩ. Турция, дългогодишен балансьор в отношенията си с Русия, също изостри позицията си след провала на преговорите в Истанбул.
Анкара и преди недвусмислено е подчертавала, че Крим никога няма да бъде признат за руски, а освен това беше и от първите страни, които помогнаха на Украйна.
Наскоро турският външен министър Хакан Фидан заяви, че без реални гаранции за сигурност от страна на Русия, мирът е непостижим.
Европейският отбранителен ренесанс
Паралелно с това, Европа претърпява фундаментална трансформация в отбранителната си политика.
Макар и с икономика, съизмерима с тази на САЩ и Китай, континентът доскоро разчиташе предимно на американската защита и покровителство. Сега ситуацията се променя драстично.
През 2025 г. разходите за отбрана в ЕС достигнаха рекордните 381 милиарда евро, като страните членки не само се въоръжават масивно, но и изграждат съвместни отбранителни системи.
Символ на новата реалност става инициативата за „стена от дронове“ по източния фланг на НАТО – съвместен проект на Полша, Латвия, Литва, Естония, Румъния и България, целящ създаването на непроницаем бариерен щит срещу руски безпилотни системи.
Стратегически провали на Кремъл
Според анализи на медии като L’EXPRESS, провалите на Кремъл вече не са само военни, но и дипломатически, и са следствие от серия фундаментални грешки в стратегическото планиране.
Първоначалното предположение за тридневна “специална операция“, се превърна в продължителен и кървав военен конфликт, който продължава вече няколко години.
Нещо повече – Путин не само не постигна целите си, но и преориентира цялата евро-атлантическа архитектура по отношение на сигурността и тласна мирните европейски държави към превъоръжаване.
Пропуснал безброй възможности за деескалация, днес Путин се изправя не само срещу един Запад, който е по-обединен отвсякога, но и пред едно все по-нетърпеливо руско общество, а това съвсем не накланя везните в негова полза.
