На 27 декември 2003 година, два дни след Коледа, в иракския град Кербала петима български военнослужещи загиват при самоубийствен атентат.
Майор Георги Качорин, старши лейтенант Николай Саръев и офицерските кандидати Иван Инджов, Антон Петров и Свилен Киров загубиха животите си, превръщайки се в една от многото жертви на една дълга и кръвопролитна война.
Атентатът с камион-бомба
В 12:45 часа местно време (11:45 българско време) на 27 декември 2003 година караулите на база „Индия“ в Кербала забелязват движещ се към тях камион-цистерна.
Това не е необичайна гледка – транспортът в района е ежедневие. Но особеното в случая е, че този камион не спира.
Съгласно документите на разследващата комисия, два поста подават сигнал за „явна заплаха за самоубийствен атентат с камион-бомба“, караулът и групата за бързо реагиране откриват стрелба.
Твърде късно. Шофьорът-атентатор има ръцете завързани за волана – машината не може да спре, дори ако куршумите пронижат кабината.
Взривът е толкова мощен, че срутва оградната стена и почти всички стени от северната страна на базата. Сградите се свличат като картонени кутии. В облака от прах, дим и разрушения остават погребани петима души.
Майор Георги Качорин, 29-годишен командир на рота, старши лейтенант Николай Саръев на 26 години, офицерските кандидати Иван Инджов (36 години), Антон Петров (26) и Свилен Киров (25) загиват моментално.
Още 27 български военнослужещи са тежко ранени, някои с увреждания, които ще ги преследват до края на живота им.
Но терористичната атака не спира дотук. Само 10 минути по-късно подобен атентат разтърсва центъра на Кербала – пред сградата на кметството и полицията.
След още 15 минути експлозия разрушава логистичната база на многонационалната бригада под полско командване.
На 28 декември българското правителство обявява 30 декември за ден на национален траур. Симеон Сакскобургготски се появява пред медиите с официални съболезнования.
Недостатъчната подготовка
Детайлите около подготовката на българския контингент за Ирак, които по-късно биват разкрити от комисията, която разследва атентата, констатира факти, които вероятно са допринесли за загубата на толкова много човешки животи в конкретния случай.
Батальонът от близо 500 души от различни подразделения е имал само 168 часа за подготовка – това са 7 дни, или казано с други думи – една работна седмица.
Офицерите са преминали едва четиридневен антитерористичен курс. Четири дни, за да научат как да разпознават заплахи и как да реагират на камикадзета – това звучи крайно недостатъчно.
В доклада на комисията буквално пише, че „подготовката на батальона, в това число и специалната, е била несъобразена в пълен обем с операцията в Ирак, с потенциалните заплахи и враждебна среда, характерни за операцията“.
Комисията констатира, че батальонът е имал „недостатъчно познаване на антитерористични тактики и действия срещу камикадзета и коли-бомби“ – точно този тип атака, който впоследствие е коствал техния живот.
До някъде това се дължи и на факта, че България не е разполагала със щатно формирани и комплектовани военни формирования за операции извън страната. Засечени са пропуски и при оборудването на българския контингент.
Още по-тревожен е фактът, че според доклада на комисията са били получени 4 сигнала за подготвян атентат преди да се случи трагедията.
Изглежда обаче, че сигналите не са били третирани с необходимата сериозност. Или пък силите и средствата за адекватна реакция просто не са били налични – резултат от същата тази недостатъчна подготовка, с която батальонът е разполагал.
Защо всъщност беше тази война?
Причината, поради която коалицията начело със САЩ реши да изпрати военни в Ирак, беше основана на това, че режимът на Саддам Хюсеин нарушава човешките права до степен на геноцид.
Освен това, имаше сериозни съмнения, че режимът не е прекратил програмите за разработка на оръжия за масово унищожение.
Сред причините бе и това, че режимът на Саддам Хюсеин подкрепя и финансира терористични организации като Ал-Каида.
Администрацията на Джордж Буш-младши обвини Ирак, че има връзки с атентатите от 11 септември 2001 година и представлява непосредствена заплаха за световната сигурност.
През есента на 2004 година Дейвид Кей, американският инспектор начело на групата за търсене на иракски оръжия, представи финалния си доклад, в който се съобщава, че в страната така и не са били открити забранени оръжия.
Наследството на Кербала
След атентата в Кербала българският контингент изостави база „Индия“ и се премести в база „Кило“. По-късно контингентът бе преместен от Кербала в Дивания, откъдето се завърна в България през декември 2005 година.
Участието на България в Ирак официално приключва в края на 2008 година. За целия петгодишен период България загуби 13 военнослужещи – 5 при атентата в Кербала, още 8 при други инциденти, включително при катастрофи в конвой.
Войната в Ирак обаче така и не направи света по-безопасен. Общоприетото мнение е, че тя не е била успешна, тъй като по-скоро е дестабилизира региона и е създала хуманитарна катастрофа с милиони бежанци и стотици хиляди цивилни жертви.
И до днес в Европа има голям брой бежанци от онзи период, като много от тях вече второ поколение не успяват да се интегрират към европейската култура и начин на живот.
