Повечето водещи фондови пазари в Азия приключиха с понижения на 3 ноември, след като разпродажбите при технологичните компании засилиха съмненията около възвръщаемостта от мащабните инвестиции в изкуствен интелект. Най-силен спад отчете южнокорейският Kospi, докато търговията в Токио не се състоя заради официалния празник Ден на културата. Несигурността около междинните избори в САЩ допълнително насочи инвеститорите към по-предпазливи решения.
Технологичният сектор поведе азиатските пазари надолу
Kospi се понижи с 3,59 процента, или 210,29 пункта, до 5648,79 пункта. Загубите бяха концентрирани основно при производителите на чипове, чиито акции са особено чувствителни към очакванията за търсенето на изчислителна инфраструктура. Samsung Electronics поевтиня с 4,15 процента, а SK hynix загуби 5,03 процента.
Инвеститорите преценяват дали стотиците милиарди долари, които големите технологични компании влагат в центрове за данни и системи за изкуствен интелект, ще доведат до достатъчен ръст на производителността и печалбите. Разочароващи финансови резултати и нови планове за капиталови разходи засилиха опасенията, че оценките на част от сектора са прекомерни.
Движението в региона остана разнопосочно. S&P/ASX 200 в Австралия нарасна с 0,34 процента, а Hang Seng в Хонконг добави 0,57 процента. CSI300 се сви с 0,20 процента, Shanghai Composite загуби 0,82 процента. Юанът поевтиня, след като Китайската народна банка обяви увеличение на нормата на задължителните валутни резерви.
Уолстрийт и изборите в САЩ добавят несигурност
Азиатските пазари последваха нестабилната сесия в Ню Йорк. Dow Jones се повиши с 0,41 процента, но S&P 500 спадна с 0,51 процента, а Nasdaq се понижи с 1,07 процента. Първоначалният ръст на американските акции постепенно беше заличен от натиска върху технологичните компании.
Започналите междинни избори в САЩ също влияят върху нагласите. Оценките на платформата Polymarket сочат около 77 процента вероятност Демократическата партия да спечели мнозинство и в двете камари на Конгреса. Подобен резултат може да доведе до по-строг надзор над изкуствения интелект и до нови регулаторни изисквания за бизнеса.
Петролът сорт Брент поевтиня със 7,6 процента до 104,77 долара за барел, което ограничи натиска върху част от акциите. Цените остават силно променливи заради войната с Иран и несигурността около доставките през Ормузкия проток. От началото на конфликта фючърсите на Брент се движат приблизително между 70 и 120 долара.
