Ежедневната консумация на боровинки може да облекчи симптомите на депресия при възрастни хора със заседнал начин на живот, показва пилотно изследване на екип, ръководен от Харвардското медицинско училище. В продължение на три месеца участниците приемали лиофилизиран прах от плодовете, а резултатите насочват и към промени в чревните бактерии, свързани с ос на червата и мозъка.
По-осезаемо подобрение при приема на боровинки
В проучването участвали 18 души на възраст над 65 години, които били физически неактивни и имали леки депресивни симптоми. Те били разпределени на случаен принцип в две групи. Едната получавала по 48 грама лиофилизиран боровинков прах дневно, приблизително равен на две чаши пресни плодове.
Другата група приемала същото количество прах, но без боровинки, за да се осигури сравнение с плацебо. След тримесечния период симптомите намалели и при двете групи. При хората, консумирали боровинки, подобрението било по-силно и по-постоянно, но разликата между групите не достигнала статистическа значимост.
Този резултат не доказва, че боровинките самостоятелно лекуват депресия. Малкият брой участници ограничава надеждността на изводите, а подобрението в контролната група показва, че е възможен и плацебо ефект. Изследването е замислено основно като пилотен тест за събиране на данни и подготовка на по-мащабни проучвания.
Промени в чревния микробиом
Анализът на чревната микрофлора не установил съществени промени в общия състав на бактериалните видове, основните метаболитни пътища или измерените късоверижни мастни киселини. Въпреки това изследователите открили разлики в гените, свързани с шест бактериални ензима.
При пет от тези ензими количеството се увеличило в групата с боровинки. Един от тях участва в процес, свързан със синтеза на гама-аминомаслена киселина (GABA) — невротрансмитер, който има успокояващо действие и вече е проучван във връзка с депресивните състояния.
Учените свързват възможния ефект с фибрите и антоцианините — пигментите, които придават на боровинките синия цвят. Те могат да взаимодействат с чревните микроорганизми, но точният механизъм остава неясен. Авторите посочват, че са необходими по-големи и продължителни изследвания, преди плодът да бъде разглеждан като самостоятелен подход при депресия.
