Мексико отбелязва Деня на мъртвите с шествия, цветя, свещи и лица, изрисувани като катрини – елегантните скелети, превърнали се в символ на празника. Кулминацията е на 1 и 2 ноември, когато според местните вярвания душите на починалите се завръщат временно при своите семейства. Празникът съчетава предиспански вярвания и католически обичаи.
Цветове, олтари и спомен за близките
Подготовката започва още през октомври, а улици, пазари и магазини се изпълват с оранжевите цветове на семпасучил. Според поверието ярките цветя осветяват пътя на душите от гробищата към домовете. Пекарните предлагат пан де муерто – сладък хляб, познат като „хляб на мъртвите“.
Семействата подреждат домашни олтари със снимки на починалите, свещи, сладкиши и ястия, които те са харесвали приживе. На някои места до даровете се поставя и мескал – традиционна мексиканска алкохолна напитка. В нощта на 1 ноември близки се събират на гробищата, за да почетат покойниците.
Корените на обичая са във вярванията на местните народи отпреди испанското завоевание през 1521 г. След него към ритуалите постепенно се добавят католически елементи, свързани с Вси светии и Задушница. ЮНЕСКО включва празника в списъка на нематериалното културно наследство на човечеството през 2008 г.
Популярността носи и ограничения
В столицата Мексико традиционният семеен обичай съжителства с мащабен парад по главните улици. В него участват десетки групи с костюми, маски и фигури на катрини. Шествието не е част от старата традиция, а е вдъхновено от филма „Спектър“ от 2015 г. и се превръща в ежегодно събитие след първото му издание.
Международната известност привлича все повече посетители в щатите Оахака и Мичоакан, но засиленият туризъм създава напрежение. Много местни жители в столицата гледат резервирано на парада, тъй като той променя характера на празника. На някои гробища туристите вече се конкурират със семействата за пространство по време на нощните ритуали.
На остров Ханицио в езерото Пацкуаро властите затвориха местното гробище за туристи на 1 и 2 ноември. Причината са повредени гробници, кръстове и части от оградата, срутени вследствие на големия наплив и свлачище. Достъп получават само местните семейства и близките на погребаните, докато продължават възстановителните работи.
