Котел отбелязва Деня на народните будители на 1 ноември с официална церемония пред паметника на Георги Стойков Раковски и в Пантеона на възрожденците. Венци и цветя ще бъдат поднесени в памет на просветителите, книжовниците и революционерите, оставили траен отпечатък върху българската история. Празникът е част от календара на града от 1993 г.
Памет за възрожденците
Изборът на датата има особено значение за Котел, който е родно място на няколко от най-изявените личности на Българското възраждане. Сред тях са свети Софроний Врачански, д-р Петър Берон, архимандрит Неофит Бозвели и Георги Раковски. Техният принос обхваща духовното просвещение, образованието, църковната независимост и националноосвободителното движение.
В центъра на града Пантеонът на Раковски и музеят на котленските възрожденци пазят спомена за тази епоха. Монументът е открит през 1981 г., а музейната експозиция е организирана в тематични зали, посветени на будители, просветители, бунтовници и революционери. В Пантеона се намират и тленните останки на Георги Раковски.
Историческият музей представя още развитието на Котел през Възраждането и местната образователна традиция. Градът е свързан с ранното развитие на светското училище, а неговите родени тук дейци допринасят за превръщането му в средище на културата и просветата.
Град с богато културно наследство
Първото известно писмено споменаване на Котел е в османски регистър от 1486 г., където селището е записано като Казан пънаръ. Благоприятните природни условия подпомагат овцевъдството, а около него постепенно се развиват различни занаяти. Сред най-разпознаваемите местни традиции е котленското килимарство.
През 1894 г. голям пожар унищожава значителна част от града. Квартал „Галата“ оцелява и днес съхранява характерния облик на стария Котел. В Галатанското училище, построено през 1869 г., се намира експозиция със старинни котленски килими и тъкани, проследяваща развитието на местното тъкачество.
Историята и традициите на града са отразени и в неговия герб. Факелът символизира просвещението, а килимът напомня за занаята, превърнал Котел в един от важните центрове на българското тъкаческо изкуство. Девизът на града обобщава връзката между наследството и настоящето: „Горд съм с миналото и живея с бъдещето“.
