Ирландският премиер Михол Мартин обяви на 30 октомври, че правителството ще създаде специален орган за проучване на възможните конституционни модели за бъдещето на остров Ирландия. Това е първият случай, в който Дъблин предприема официална подготовка за евентуално обединение със Северна Ирландия, като паралелно ще разглежда и запазването на сегашния статут.
Три възможни сценария за Северна Ирландия
Новата структура ще работи под ръководството на кабинета на министър-председателя и ще използва експертизата на учени, специалисти и държавни служители. Предвижда се тя да анализира правните, икономическите, социалните и административните последици от различните варианти.
Сред разглежданите модели е създаването на единна ирландска държава с 32 графства. Друг вариант предвижда Северна Ирландия да остане част от Обединеното кралство, а трети допуска обединение при запазване на местното събрание, правителството, обществените услуги и полицейските структури.
Мартин заяви, че кабинетът трябва да представи първите предложения до края на годината. По думите му целта е общественият дебат да се основава на независима и безпристрастна информация, а не на партийни лозунги или предварително наложено разбиране, че обединението е лесно и неизбежно.
Какво предвижда мирното споразумение
В интервю за „Айриш таймс“ премиерът предупреди, че кампанията за референдум, засилила се след Брекзит, често представя въпроса едностранно. Той настоя всички общности да бъдат изслушани и практическите последици от евентуалната промяна да бъдат предварително изяснени.
Съгласно Споразумението от Разпети петък от 1998 г. британският министър за Северна Ирландия може да свика граничен референдум, ако прецени, че има вероятност мнозинството от избирателите там да подкрепи ирландското обединение. За промяна на конституционния статут е необходимо мнозинство и в двете части на острова.
Дебатът се активира допълнително след преброяването от 2021 г., според което хората от католически или католически произход са 45,7 процента, а тези от протестантски или друг християнски произход – 43,5 процента. Тези данни не показват автоматично предпочитание за обединение, но променят политическия контекст, в който се обсъжда бъдещето на региона.
