Японската централна банка обяви, че основната инфлация в страната вече е достигнала ниво, като цяло съответстващо на целта от 2 процента. Оценката беше публикувана на 30 октомври в тримесечната прогноза за икономиката и цените. На същото заседание банката остави водещата лихва без промяна на 1,25 процента, като решението беше подкрепено с осем гласа срещу един.
Край на дългогодишната битка с дефлацията
Постигането на целта бележи важен завой за японската парична политика. Страната десетилетия наред се бореше с нисък или отрицателен ръст на цените, което ограничаваше потреблението, инвестициите и икономическата динамика. През 2013 г. бе поставена целта за 2 процента инфлация като част от усилията на правителството и централната банка да прекъснат този цикъл.
Пътят до сегашната оценка беше продължителен. Банката използваше мащабни стимули, а преди десет години въведе и отрицателни лихви. Въпреки това целевото равнище дълго оставаше недостижимо, тъй като слабият ръст на икономиката и устойчивите дефлационни нагласи възпрепятстваха трайното повишаване на цените.
През последния период съчетанието от по-скъпи суровини, отслабване на йената, ограничено предлагане на работна ръка и постепенно увеличение на заплатите промени средата. Тези фактори подкрепиха по-устойчиво движение на цените нагоре, вместо краткотраен инфлационен скок, предизвикан само от един сектор.
Лихвата остава непроменена, но рисковете се променят
Запазването на ставката от 1,25 процента беше очаквано от пазарите. Това е най-високото равнище на разходите по заемите в Япония от 1995 г., след като през септември банката повиши лихвата от 1 процент. Сега институцията вероятно ще насочи вниманието си към това дали инфлацията се закрепва устойчиво около целевото ниво.
В прогнозата си централната банка предупреди, че средносрочните и дългосрочните очаквания за инфлацията могат да се повишат прекомерно. Според оценката базовата инфлация също може да се отклони над равнището, определено като съвместимо с ценовата стабилност.
Новата фаза не означава автоматично ускорено затягане на политиката. Решенията за бъдещи промени ще зависят от развитието на цените, заплатите, потреблението и кредитните условия. Банката ще трябва едновременно да предотврати завръщане към дефлация и да ограничи риска инфлацията да остане трайно над 2 процента.
