Илияна Йотова и Андрей Гюров ще се срещнат на балотаж на президентските избори в България на 1 ноември. Вотът привлече вниманието на италиански медии, които поставят акцент върху малката разлика между двамата кандидати, рекордно ниската активност и несъответствието между предварителните прогнози и реалния резултат. При обработени 95,29% от протоколите Йотова води с 34,59%, а Гюров получава 32,03%.
Ниска активност и оспорвана надпревара
Според италиански публикации до урните са отишли около 22% от избирателите. Този резултат е определен като отрицателен рекорд и се разглежда като знак за силна политическа апатия. Около 6,5 милиона български граждани са имали право да гласуват на първия тур.
Медиите обръщат внимание, че нито една кандидат-президентска двойка не е достигнала необходимото мнозинство за победа още на първия тур. При обработени 84,57% от протоколите Йотова и Кирил Вълчев са получили 34,6%, докато Андрей Гюров и Георги Кандев са били подкрепени от 31,9%.
Разминаването с очакванията на социолозите също е сред водещите теми. Предварителните оценки сочеха значително по-убедителна преднина за Йотова, но резултатите показаха далеч по-конкурентна битка. На трето място се класира двойката Костадин Костадинов – Петър Волгин с 12,66%.
Икономика, Европа и външна политика
Като възможни причини за слабата активност се посочват социалната и икономическата несигурност. В публичния дебат присъстват поскъпването на храните и услугите, по-високите разходи за отопление и напрежението в енергийния сектор. Италианските коментари свързват тези фактори с трудната предизборна среда.
Внимание е отделено и на европейската ориентация на страната. Според цитирани социологически данни 47,7% от анкетираните подкрепят съчетаването на лоялност към европейските партньори със защита на националните интереси. Други 36,4% предпочитат решенията да се определят единствено от националните приоритети.
Италианските анализи определят балотажа като важен вот за бъдещата посока на България. Президентският мандат е петгодишен и може да бъде подновен веднъж, а макар правомощията на държавния глава да са предимно представителни, изборът се провежда с пряко гласуване. Резултатът на 1 ноември ще покаже дали ниската активност ще се запази и кой ще привлече подкрепата на отпадналите кандидати.
