Луиз Инасио Лула да Силва спечели втория тур на президентските избори в Бразилия и ще започне своя четвърти, непоследователен мандат начело на страната. При почти напълно обработени бюлетини 80-годишният държавен глава събра 51,77% от валидните гласове, докато сенаторът Флавио Болсонаро получи 48,23%. Вотът се проведе на 25 октомври, а резултатът затвърди разделението между левицата и десницата.
Лула обърна резултата от първия тур
Победата има исторически характер, тъй като Лула е първият кандидат след връщането на демократичния ред през 80-те години, който печели президентски избори, след като е останал втори на първия тур. Тогава Флавио Болсонаро излезе начело с преднина от над 2,2 милиона гласа, но не достигна необходимото мнозинство.
Лула да Силва, бивш металург и синдикален лидер, управлява страната между 2003 и 2011 г., а през 2023 г. се върна в президентския дворец. Преди това той излежа присъда по корупционно дело, която впоследствие беше отменена, което му позволи отново да се включи в политическата надпревара.
В кампанията си президентът постави акцент върху социалните програми, ограничаването на бедността и неравенството. Той посочи като успехи ниската безработица, намаляването на неграмотността и спада на обезлесяването. Сред обещанията му бяха безплатен обществен транспорт през почивните дни и 15-процентно увеличение на помощите по ключова социална програма.
Новият мандат започва при труден парламентарен баланс
Преизбирането на Лула може да ограничи разширяването на влиянието на американския президент Доналд Тръмп в Латинска Америка. Флавио Болсонаро, син на бившия държавен глава Жаир Болсонаро, беше възприеман като близък до американската десница и водеше кампания с консервативни послания.
Президентът обаче ще работи с най-консервативния Конгрес след възстановяването на демокрацията. Либералната партия на Болсонаро и партньорите ѝ вероятно ще имат повече от 280 депутати и до 50 сенатори, което може да им даде контрол и над двете камари. Това ще усложни приемането на законодателни инициативи и управлението на коалициите.
Икономическата среда също поставя ограничения пред новия мандат. Очаква се растежът да се забави до 2,3% през 2027 г., а държавният дълг вече е над 82% от брутния вътрешен продукт. Високите лихви и задлъжнялостта на домакинствата могат да засилят натиска за бюджетни реформи и ограничаване на публичните разходи.
