Министерството на правосъдието предлага промени в Закона за съдебната власт, които трябва да ограничат безсрочното командироване на магистрати и да укрепят конкурсното начало. Проектът е публикуван за обществено обсъждане на 16 октомври и е представен като стъпка към по-независима, прозрачна и справедлива съдебна система. Предложенията са свързани с препоръки на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и на Европейската комисия.
Нови правила за конкурсите и командироването
Основен акцент е поставен върху навременното провеждане на конкурсите за съдии, прокурори и следователи. Предвиждат се по-строги критерии за подбор, както и мерки за професионална подкрепа и защита от нерегламентирано влияние. Целта е назначенията да се извършват по ясни правила, вместо чрез продължително временно заемане на длъжности.
Проектът връща командироването към неговата временна и изключителна функция. За тази цел се предлага въвеждане на максимален общ срок, който да се изчислява и когато магистратът е бил командирован последователно в различни органи на съдебната власт.
Ограниченията включват забрана за командироване на съдии, прокурори и следователи с оценка от последната атестация, по-ниска от „много добра“. Няма да могат да бъдат командировани и магистрати, които са прослужили по-малко от пет години на заеманата длъжност.
Мерки срещу влиянието върху разследванията
Отделно предложение засяга разследванията срещу главния прокурор или негов заместник. Предвижда се организационно независима администрация на прокурора, който ръководи подобни производства. Според Министерството на правосъдието така ще се намали рискът от практическа недосегаемост на определени длъжности.
Промените са представени и като отговор на европейски оценки за необходимостта от ограничаване на дългосрочното командироване на съдии. В публикуван проект за съдебната власт е заложено командироването да бъде обвързано с предварително писмено съгласие и общ срок до 12 месеца, което подчертава временния му характер.
Обсъждането ще даде възможност на професионалните организации и гражданите да представят становища по текстовете. Предложенията се вписват в по-широкия процес по преглед на българското законодателство във връзка с подготовката за присъединяване към ОИСР, при който са приключили оценките в 18 от общо 25 работни органа.
