Три седмици след началото на американо-израелската „Операция Epic Fury“ глобалните борси са загубили 6 трилиона долара.
Петролът е скочил с над 50%. Ормузкият проток – през който минава всеки пети барел петрол в света – е затворен за първи път в модерната история.
Пентагонът е изгорил $16,5 милиарда за 12 дни и иска от Конгреса още $200 милиарда. Това не е поредната ескалация. Това е най-тежкият енергиен шок от 1973 г. насам.
Предисторията: юни 2025 – „Дванадесетдневната война“
Конфликтът не започна от нищото. На 13 юни 2025 г. Израел нанесе удари по Иран, а САЩ изпратиха 7 стратегически бомбардировача B-2 от базата Уайтман в Мисури да хвърлят 14 бомби GBU-57 по ядрените обекти Натанз и Фордоу.
Операция „Midnight Hammer“ струваше на американските данъкоплатци около $2 милиарда. Dow Jones падна с 750 пункта в първия ден.
Иран отговори с 550 балистични ракети и над 1 000 безпилотни летателни апарата по Израел. След 12 дни се стигна до примирие.
Израел обяви победа, но истинската равносметка беше по-мрачна: $6 милиарда директни военни разходи, БВП свит с 3,5% през второто тримесечие, фиксираната инвестиция срината с 12,3%, запасите от противоракети Arrow почти изчерпани.
Общата цена на израелските войни от октомври 2023 г. насам достигна $68 милиарда до края на 2025 г. по оценка на Банката на Израел.
Светът реши, че най-лошото е минало. Грешеше.
28 февруари 2026: „Epic Fury“ започва
28 февруари, петък. САЩ и Израел стартират „Операция Epic Fury“ – мащабна въздушна кампания срещу Иран. В първите 12 часа са ударени почти 900 цели.
Разгърнати са около 50 000 американски военнослужещи, 2 самолетоносачни групи, 48 изтребителя F-35, 12 F-22, 12 бомбардировача B-52. Dow Jones реагира изненадващо спокойно – пада с едва 73 пункта. Пазарът очаква кратка операция.
2 март, понеделник. Иранската революционна гвардия обявява Ормузкият проток за затворен. Дронове атакуват танкери, поставят се мини, застрахователните компании анулират полици.
За първи път в историята протокът, през който минават 20% от световния петрол, спира да функционира. Пакистанската борса се срива с 9,57% – абсолютен рекорд. Нефтът скача с двуцифрени проценти.
4 март, сряда. Южнокорейският KOSPI се срива с 12,1% за една сесия – най-тежкият ден от 2008 г. Търговията е спряна аварийно.
Samsung губи 11,7%, SK Hynix – 9,6%. Правителството активира стабилизационна програма от 100 трилиона вона ($68 милиарда).
5 март, четвъртък. Dow Jones пада с 784 пункта – най-тежката сесия на война. WTI скача с 8,5% до $81 за барел. CSIS оценява разходите на Пентагона за първите 100 часа на $3,7 милиарда.
6 март, Ден 6. CSIS публикува актуализация: разходите на Пентагона достигат $11,3 милиарда за 6 дни – средно $1,88 милиарда дневно.
Изстреляни са 319 ракети „Томахоук“ по $3,5 милиона бройката – $1,12 милиарда само за тази система. Над 150 прехващача THAAD по $13-15 милиона са изразходвани.
9 март, понеделник. Brent достига $119 за барел – най-високо от 2022 г. За една седмица WTI е скочил с 36% – най-големият седмичен ръст откакто фючърсите се търгуват от 1983 г. Bloomberg отчита $6 трилиона изтрити от глобалните борси. KOSPI задейства втори „прекъсвач“ при нов срив от 6%.
Nikkei 225 е паднал с 11% от началото на войната.
11 март, сряда. IEA обявява извънредно освобождаване на 400 милиона барела от стратегическите запаси на Г-7 – най-голямата координирана акция в историята на агенцията.
IEA квалифицира ситуацията като най-голямото прекъсване на петролните доставки в историята. Кувейт, Ирак, Саудитска Арабия и ОАЕ са загубили над 10 милиона барела дневно от износа си.
12 март, Ден 12. Разходите на Пентагона достигат $16,5 милиарда. S&P 500 затваря на най-ниското ниво за годината – трета поредна губеща седмица. CENTCOM докладва над 6 000 бойни самолетоизлитания и повече от 15 000 поразени цели.
16 март, понеделник. Dow Jones е загубил 2 440 пункта от предвоенното ниво. Безпилотен летателен апарат удря горивното хранилище на летище Дубай. Туристическият сектор в Близкия изток губи по $600 милиона дневно. Над 46 000 полета са отменени.
18 март, сряда. Израел удря газовото находище „Южен Парс“ – 75% от иранското производство на природен газ. Иран отвръща с удар по катарския LNG терминал „Рас Лафан“.
Brent скача до $110. Европейският природен газ се удвоява. Пентагонът иска от Конгреса допълнителен бюджет от над $200 милиарда. Министър Хегсет: „Трябват пари, за да убиваш лошите.“
19 март, четвъртък. Brent краткосрочно удря $119. Dow Jones пада до 46 021. 97 от 100-те акции във FTSE 100 са в червено. Федералният резерв задържа лихвите на 3,5-3,75%.
Борсовата картина по региони
САЩ: Dow Jones -6%, S&P 500 -4%, Nasdaq -2,4% (8% под рекорда от октомври 2025). VIX от 18 на 24. Доходността на 10-годишните облигации от 3,97% на 4,28%.
Европа: DAX -7%, CAC 40 -7,2%, STOXX 600 -6%, FTSE 100 -5,3%. Бензинът в Германия скочи с над 20%.
Азия: Nikkei 225 -11%, KOSPI -16%, NIFTY 50 -7%, Hang Seng -4%, ASX 200 -6%. Shanghai Composite -1,86% – най-устойчивият.
Печелившите: Lockheed Martin (+6%), Northrop Grumman (+8%), AeroVironment (+10%). Губещите: United Airlines (-4,4%), Delta (-3,8%), Goldman Sachs (-3,5%).
Сметката на Израел
Войната струва на Израел между $480 и $970 милиона дневно. Военният бюджет за 2026 г. е скочил от $34 на $46-57 милиарда. Дефицитният таван е вдигнат от 3,9% на 5,1% от БВП. 150 000 резервисти са мобилизирани.
Финансовото министерство оценява загубите от ограниченията върху икономиката на $3 милиарда седмично. Покупките с кредитни карти паднаха с 19% за 10 дни.
Петролът и последиците за потребителя
Бензинът в САЩ е скочил от $2,94 на $3,84 за галон – най-голямото месечно поскъпване от урагана „Катрина“ насам. В Калифорния цената мина $5.
Дизелът достигна $5,07. Средното американско домакинство ще плати допълнително $740 до $2 000 годишно за горива.
Протокът е артерия не само за петрола – през него минават и ключови суровини за торовата и химическата промишленост.
Застрахователните премии за корабоплаване в Залива скочиха от 0,25% на до 5% от стойността на кораба.
Hapag-Lloyd наложи военна надбавка от $3 500 за контейнер. Capital Economics прогнозира инфлацията в еврозоната да надхвърли 4%.
Иран: икономиката на колене
Иранският риал е загубил 97% от стойността си спрямо 2018 г. – от 45 000 за долар до над 1 500 000. БВП е паднал от $600 милиарда (2010 г.) на $356 милиарда (2025 г.).
Chatham House прогнозира свиване от над 10% през 2026 г. Износът на петрол е паднал с 44%. Над 90 ирански военни кораба са повредени или унищожени.
Парадоксът: американското финансово министерство обмисля вдигане на санкциите срещу 140 милиона барела ирански петрол, заседнали на танкери. „Да използваме иранските барели срещу иранците, за да задържим цената ниско“ – министър Бесент.
Какво следва
При бързо приключване Capital Economics прогнозира Brent обратно на $65 до края на годината. При продължителен конфликт – $130 до $170 на барел по оценка на Съвета по външните отношения. Второто означава рецесия в Европа и Япония.
Тази война разкри нещо, което пазарите отказваха да видят десетилетия: всеки пети барел петрол в света минава през проток с ширина 21 мили.
Цялата глобална икономика е построена върху допускането, че морските пътища са отворени. Когато допускането падне – падат трилиони.
Със затворен Ормуз, петрол над $100 и без примирие, сметката тепърва се пише.
