Варненският квартал “Чайка” напоследък се превърна в ярка илюстрация на българското илюзорно отношение към градската среда.
Българинът някак си е втълпил по време на прехода, че всеки човек трябва задължително да има личен автомобил.
Нещо повече – у нас колата не е просто превозно средство. Тя е неотменимо право, което едва ли не трябва да бъде записано в конституцията.
В общественото съзнание едва ли не общината е длъжна да осигури безплатно място за паркиране пред всеки блок, вход, магазин, фризьорски салон или кръчма за всеки пълнолетен член на всяко семейство.
Магическото мислене на четири колела
Българинът е твърдо убеден, че покупката на автомобил и придобиването на свидетелство за правоуправление на МПС идва едва ли не в комплект с право да паркира возилото си върху всяко публично пространство.
Не просто някъде, а точно там, където иска и където му е удобно в дадената ситуация. И, разбира се, това паркиране трябва да е безплатно.
А това, че Варна е имала около 189 540 автомобила през 2022 година и всеки ден са регистрирани допълнително по между 160 и 180 нови автомобила?
Или това, че градът е проектиран за десет пъти по-малко автомобили? Дали и това е проблем на общината?
Тя ли трябва да мисли, да намира място и да осигурява нужните паркоместа на постоянно нарастващия брой МПС-та?.
Именно заради тази нагласа Зелената зона в “Чайка” се възприема не като опит за регулиране, а като акт на репресия.
Как така ще искат пари за паркиране в твоя квартал? Как ще ограничават времето в часове? И най-скандалното – как ще те принудят да обикаляш из квартала, за да намериш място, на което да спреш?
Страни като Япония отдавна са решили този проблем, като са направили наличието на гараж или паркомясто задължителна част от процедурата по регистриране на автомобила.
Светът отвъд волана – има и такъв!
Докато българинът обикаля квартала в ритуален автомобилен кръг, по света хората са намерили и други начини.
В Амстердам, Копенхаген и Виена например карат велосипеди и доказват, че животът с две колела не само е възможен, а и по-приятен. И при това климатът им не е по-топъл и слънчев от нашия.
В много европейски градове хората ходят и повече пеш, като избират 15 минути ходене пред 40 минути стоене в задръстване. И да, хората живеят добре. Даже много по-добре. И освен това, поддържат добро здраве и добра форма.
Опция е и ползването на обществен транспорт. В градове като Токио, Лондон, Берлин колата е каприз, а не необходимост.
Там са инвестирани сериозни суми в развитието на обществен транспорт, а не в още една редица за паркиране.
Не на последно място, много хора комбинират, като паркират в периферията на града, и после ползват обществен транспорт, вървят и карат велосипед. Ето и една сензационна новина: Цивилизацията не се мери в квадратни метри асфалт.
Неудобната истина
Градовете просто нямат физическа възможност да поберат всички коли, които хората искат да паркират “пред входа”.
Един автомобил заема около 12 кв.м. пространство. Ако всеки варненец заяви “правото” си на такъв паркинг, ще трябва да асфалтираме и морската градина, а мястото пак няма да е достатъчно.
Зелената зона не е наказание. Тя е опит, макар и много плах, да се управлява ограничен ресурс: градското пространство. В нормалните градове това е стандарт от десетилетия.
