Напоследък Найджъл Фараж и партията му Reform UK привлякоха голямо внимание, защото идват с амбициозни и противоречиви предложения, които разклащат политическите устои.
Така например, той обяви, че иска да премахне статута „Indefinite Leave to Remain” (постоянно право на престой) за мигранти, което може да засегне стотици хиляди хора с легален статут в Обединеното кралство, съобщава The Guardian.
Също така, Фараж призова Централната банка на Англия да спре продажбата на държавни облигации, като твърди, че така ще се облекчи фискалният натиск върху хазната, допълва The Guardian.
Напрежение по темата за имиграцията
Кийр Стармър – премиерът на Обединеното кралство – директно осъди предложенията на Фараж като „расистки“ и „неморални“,съобщава Sky News.
Критиките се фокусират върху това, че новата имиграционна политика на Reform UK би лишила много легално пребиваващи от права и помощ, дори ако са живели десетилетия в страната, пише Sky News.
Всичко това засилва интереса на медиите – Фараж се превръща в символ на нов тип популизъм с остра реторика, която лесно се превръща в заглавия.
Би ли спечелил той изборите днес?
Някои прогнози дават на Reform UK значителен ръст – дори възможност за мнозинство. Така например, The Times съобщава, че по проекциите на нов модел MRP, партията може да получи 373 места в парламента, изпреварвайки лейбъристите и превръщайки Фараж в потенциален премиер.
Други данни също сочат значителен напредък за Reform UK, като те вече заемат около 28 % подкрепа в някои анкети – цифра, която ги поставя като една от водещите сили в момента, пише Reuters.
Но има големи „но“
Ако отправим поглед към историческите традиции, Великобритания е парламентарна демокрация с множество партии, коалиции и силна инерция на утвърдени партии като лейбъристи и консерватори.
Освен това, трябва да имаме предвид и избирателите, съжаляващи за Брекзит. Наистина, напоследък се появиха доста анкети, според които много британци изразяват разочарование от последствията на Брекзит. Това може да бъде аргумент против Фараж, защото той е лицето на радикалното напускане на ЕС.
Освен това, някои от плановете на Фараж – като отнемане на статут и права за много мигранти – може да се окажат непопулярни, особено сред жените, младите и мултиетническите общности.
От страна на премиера и други партии вече се заявява, че предложенията му са крайни и деструктивни, пише The Guardian.
Така че в един идеален сценарий той има шанса да обърне политическия ландшафт, но шансовете му за пълна победа са много зависими от трансформация на текущия вот, подкрепата от средни партии и реакциите на обществото.
Как се съчетава това с разочарованието от Брекзит?
На пръв поглед изглежда парадокс: ако голяма част от британците сега съжаляват за Брекзит, как тогава Фараж може да е на подем? Ето няколко фактора:
1-во: Политическа фрустрация
Много гласоподаватели са разочаровани от корупция, инфлация, недостиг на жилища, натиск върху здравеопазването и имиграционна политика. Тази фрустрация може да бъде канализирана в подкрепа за популисти, които предлагат радикални решения;
2-ро: Преразказване на разочарованието
Фараж и неговата партия не се представят просто като „за Брекзит“, а като „реформаторска“ алтернатива на установените партии. Те говорят на езика на „промяна“ и „възстановяване на контрола“, което е ефектно в периоди на стагнация и криза;
3-то: Сегментация на вота
Не всички, които съжаляват за Брекзит, биха гласували за връщане в ЕС – поне не веднага. Част може да подкрепят Фараж заради популисткия му подход, въпреки позициите си;
4-то: Медийна арена и емоционални теми
Темата за имиграцията, националната идентичност и „външните заплахи“ са емоционални и именно те се използват за мобилизация на едно ядро от избиратели, дори ако широката общественост е против.
Твърденията за „европейците, ядещи лебеди“ – истина или абсурд?
Фараж заяви, че жители от Източна Европа – „имигранти с различна култура“ – „изяждат лебеди в кралските паркове“ и рибата (карп) от езера, като аргумент, че има неконтролирано поведение и нарушаване на местни норми, пише LBC.
Той се позова на идеята, че такива действия може да се приемат в някои чуждестранни общества, и че хората „от държави, където е приемливо“ може да ги пренесат в Обединеното кралство, допълва LBC.
Как реагират институциите и фактите
Royal Parks – организацията, която управлява кралските паркове в Лондон, заяви, че няма нито един регистриран инцидент или сигнал, че някой убива или яде лебеди в парковете, пише Sky News.
RSPCA (Кралско дружество за защита на животните) уточни, че видеоклип, циркулирал в социалните мрежи с описание „мигранти ядат лебеди“, всъщност е сцена от телевизионно предаване от 2010 г., и няма пряка връзка със сегашни събития, допълва Sky News.
Медии като The Independent нарекоха твърденията на Фараж „фалшиви“ и „конспиративни митове“, насочени към разделяне на обществото и насаждане на омраза.
И действително, твърденията на Фараж за изяждането на лебеди са практически без доказателства – институциите, които биха били компетентни да знаят, са ги отрекли – и изглеждат като реторичен инструмент, а не реално основано обвинение.
Найджъл Фараж е „в центъра на сцената“ защото умее да генерира новини – с крайни твърдения, резки политически предложения и обещания за фундаментални промени.
Да, той има потенциал да промени политическия ландшафт, ако развие подкрепа извън ядрената си база. Но го очакват големи предизвикателства – как да убеди множеството, което е разочаровано от Брекзит, как да не бъде маргинализиран като твърде краен и как да защити легитимността на своите по-радикални идеи.
Твърденията му за „европейци, ядящи лебеди“ са абсурдни и неподкрепени от факти – илюстрация на опасността, която идва, когато популизмът се подхранва с измислици.
На гласоподавателите на острова не им остава друго, освен да наблюдават този политически спектакъл внимателно и винаги да проявяват скептицизъм към шокиращи и скандални твърдения.
