Подкрепата, която редица националистически и крайно десни партии в Европа дадоха за търговското споразумение между Европейския съюз и МЕРКОСУР, изненада както политическите наблюдатели, така и не малка част от собствените им избиратели.
Формации, които традиционно се противопоставят на глобализацията, свободната търговия и международните споразумения, този път застанаха на страната на сделка, обхващаща над 780 милиона души и огромен пазар в Южна Америка.
На пръв поглед това изглежда като рязък завой, но при по-задълбочен анализ решението се вписва в новата стратегия на европейската десница.
Икономически прагматизъм пред идеология
За много националистически партии подкрепата за сделката с МЕРКОСУР не е идеологическа, а икономическа.
Споразумението обещава по-лесен достъп до суровини, земеделски продукти, енергийни ресурси и стратегически метали – нещо особено важно в контекста на войната в Украйна, напрежението с Русия и стремежа на ЕС да намали зависимостта си от Китай.
Крайнодесните формации също еволюират с времето и така те все по-често залагат на икономически суверенитет, а не на изолация.
За тях Южна Америка се възприема като „по-близък партньор“ – културно, исторически и политически – в сравнение с Китай или Близкия изток.
Подкрепа за националните производители, не за Брюксел
Интересното е, че подкрепата за МЕРКОСУР често е представяна не като подкрепа за Европейската комисия, а като победа за националните индустрии.
Десните партии акцентират върху ползите за автомобилния сектор, машиностроенето, фармацията и износа на технологии – сфери, в които европейските компании имат сериозно конкурентно предимство.
В този смисъл сделката се рамкира като инструмент за засилване на европейската икономика срещу външни конкуренти, а не като стъпка към федерализъм или наднационално управление – теми, които националистите традиционно отхвърлят.
Геополитически мотиви
Подкрепата на крайната десница за МЕРКОСУР е и геополитически ход. Част от тези партии виждат в сделката начин Европа да си върне влиянието в Латинска Америка – регион, в който през последното десетилетие Китай и Русия значително засилиха позициите си.
За националистите това е шанс ЕС да действа като самостоятелен геополитически играч, без да следва автоматично линията на САЩ, което отговаря на тезата им за „Европа на нациите“, а не на блок, подчинен на външни интереси.
Не всички са „за“ – земеделието остава проблем
Въпреки подкрепата отдясно, сделката остава силно спорна. Фермерски организации, особено във Франция, Полша и Ирландия, се опасяват от евтин внос на говеждо месо, соя и захар от Южна Америка, произведени при по-ниски екологични и социални стандарти.
Точно тук националистите се опитват да прокарат компромисна линия – подкрепа за споразумението, но с допълнителни защитни механизми за местните производители и по-строг контрол върху стандартите.
Какъв е шансът сделката да стане факт?
Шансовете споразумението ЕС-МЕРКОСУР най-накрая да бъде ратифицирано са по-високи от всякога, но процесът далеч не е сигурен.
Подкрепата на националистически и консервативни партии увеличава възможността за мнозинство в Европейския парламент, особено след последните избори.
В същото време ключови държави членки все още могат да блокират ратификацията на национално ниво.
Франция остава най-големият противник, а екологичните клаузи и защитата на земеделието ще бъдат решаващи.
Погледнато от тази перспектива, подкрепата на крайната десница за сделката с МЕРКОСУР не е толкова изненадваща, колкото изглежда.
Тя е част от по-широка трансформация на националистическите партии – от антисистемни критици към прагматични играчи, търсещи икономическа и геополитическа изгода за своите държави.
Ако тази тенденция се запази, ЕС може да се окаже свидетел на необичайни политически съюзи и на една от най-значимите търговски сделки в историята си.
