Иран изживява най-тежката си вътрешна криза от Ислямската революция през 1979 година насам. Масовите протести, започнали в края на декември 2025 година, се разрастват в най-мащабното въстание след демонстрациите „Жена, живот, свобода“ от 2022 година, а някои експерти смятат, че това може да е най-голямото народно движение от самата революция преди почти половин век.
Икономически колапс предизвиква социален взрив
Искрата, която запали искрата на протестите, е безпрецедентната икономическа криза. Иранската валута риал се срина до рекордно ниски нива, като един американски долар достигна 1,5 милиона риала в началото на януари 2026 година.
Инфлацията скочи до 48,6% през октомври и 42,2% през декември 2025 година, като цените на храните се повишиха с 72%, а на медицински стоки – с 50% на годишна база.
Между 27% и 50% от иранците понастоящем живеят под прага на бедността – драстично увеличение в сравнение с преди няколко години.
Средната класа, която някога беше гръбнакът на иранското общество, сега мъчително оцелява, като мнозина не могат да си позволят дори основни хранителни продукти.
Към тежката икономическа ситуация се добавя и системна енергийна криза. От февруари 2025 година електричеството спира по цялата страна за 3 до 4 часа всеки ден, което доведе до спиране на половината от иранската промишленост.
От икономически протести към политическа революция
Демонстрациите започнаха на 28 декември 2025 година сред търговците и собствениците на магазини в Големия базар в Техеран – същата група, която играе ключова роля в Ислямската революция от 1979 година. Този път обаче те се обърнаха срещу режима, който някога помогнаха да установят.
Протестите бързо се разрастнаха от икономически искания до по-широко движение, което изисква край на сегашния режим, обхващайки и 31-те провинции на Иран. Студентите, младите хора от поколение Z, обикновените граждани – всички се присъединиха към протестите, скандирайки против диктатора и Хаменей.
В четвъртък вечерта иранските власти прекъснаха интернет връзките и телефонните линии в цялата страна, опитвайки се да попречат на организирането на демонстрантите. Това обаче само още повече разпали гнева на тълпата, а протестите продължиха с нарастваща интензивност.
Възвръщането на монархистките настроения
Една от най-забележителните характеристики на сегашните протести е неочакваното възраждане на монархистки лозунги. Протестиращите скандират „Шахът се връща у дома, Захак е сваления“ – позовавайки се на персийската митология, където Захак символизира тиранията.
В центъра на това монархистко възраждане стои Реза Пахлави, 65-годишният син на последния ирански шах Мохамад Реза Пахлави.
Роден в Техеран през 1960 година, Реза Пахлави е живял в изгнание в продължение на почти 50 години, но сега успешно се позиционира като водеща фигура в иранската опозиция.
На 8 януари Реза Пахлави призова демонстрантите да завземат контрола над градските центрове и да издигнат старото знаме със символа „лъв и слънце“.
Въпреки интернет блокадата, хиляди иранци излязоха на улиците, скандирайки в подкрепа на завръщането на шаха.
През юни 2025 година, по време на войната между Иран и Израел, Пахлави проведе пресконференция в Париж, на която открито призова за промяна на режима и очерта принципи за следреволюционен Иран: териториална цялост, равенство на всички граждани, индивидуални свободи и разделение между религия и държава.
Режимът отговаря с брутална сила
Отговорът на режима е безмилостен. Най-малко 116 души са били убити в сблъсъци между протестиращи и правителствени сили на сигурността до началото на януари, докато над 2600 души са задържани, според организациите за човешки права. Реалният брой на жертвите вероятно е много по-висок – свидетели съобщават за стотици тела в Техеран.
През юни 2025 година, след израелските и американските удари по ядрените съоръжения на Иран, режимът арестува 21 000 души, обвинявайки ги в шпионаж и дисидентство. Използването на смъртното наказание също се увеличи, като най-малко 1500 души бяха екзекутирани в Иран през 2025 година.
Върховният лидер аятолах Али Хаменей заяви, че „бунтовниците трябва да бъдат поставени на мястото си“, докато главният прокурор обяви участниците в безредиците за „врагове на Бога“.
Геополитически фактори задълбочават кризата
Вътрешните проблеми на Иран са влошени от редица външни фактори. „Оста на съпротивата“ на Иран, която спечели известност след американската инвазия в Ирак през 2003 година, се разпада.
Израел разгроми Хамас в Газа, а Хизбулла в Ливан загуби своето висше ръководство. През декември 2024 година дългогодишният съюзник на Иран, президентът на Сирия Башар ал-Асад, беше свален в резултат на светкавично настъпление.
През юни 2025 година избухна дванадесетдневната война между Иран и Израел, по време на която израелските сили атакуваха ирански военни, ядрени и правителствени обекти.
Американските войски също бомбардираха три основни ядрени съоръжения на Иран. През септември 2025 година ООН възстанови санкциите срещу Иран.
Реална ли е възможността за смяна на режима?
Експертите предупреждават, че без жизнеспособна алтернатива на сегашната управляваща система, протестите е малко вероятно да доведат до смяна на режима. Иранската опозиция остава разделена между монархисти, републиканци, секуларни активисти и етнически лидери.
Подкрепата за свалената монархия е табу в Иран и се счита за престъпление, но младите поколения, които са израснали при Ислямската република и не помнят управлението на шаха, изглежда са все по-отворени към монархистки настроения.
Въпреки че Реза Пахлави е най-видимото лице на опозицията, остава неясно дали иранците наистина го подкрепят като бъдещ лидер или просто изразяват носталгия по периода преди 1979 година.
Самият Пахлави е изразил подкрепа за либералната демокрация и конституционна монархия в Иран и е призовал за провеждане на референдум за определяне на бъдещата политическа система.
Американският президент Доналд Тръмп, въпреки че нарече Пахлави „мил човек“, заяви, че като президент не би било уместно да се среща с него, добавяйки: „Мисля, че трябва да оставим всички да излязат и да видим кой ще се появи.“
Иран е на кръстопът. Режимът, който управлява страната от 1979 година, изглежда по-слаб от всякога, изправен пред икономически колапс, геополитическа изолация и най-широките масови протести от десетилетия.
Дали това ще доведе до радикална промяна или режимът ще успее отново да потуши недоволството със сила, остава да се види.
Едно обаче е сигурно: иранците не се страхуват повече от своя режим и искат промяна. Дали тази промяна ще дойде под формата на демокрация, нова монархия или друга система на управление, зависи от събитията в следващите дни, седмици и месеци.
